Три лъча се спуснаха към земята. Увлечени от своя полет, те бяха енергия, свобода, порив. Дори снишавайки се, не намалиха излъчването си. Раздаваха щедро своята светлина, въпреки че тя беше целия им свят, до момента, в който достигнаха повърхността на земята. Те се преобразиха в три земни момичета със светлоруси коси и пламък във взелите от цвета на небето очи, които усетиха полъха на вятъра и чуха песента на птиците. Запазили усещането за свобода и безгрижие, момичетата се заоглеждаха една друга и весел смях огласи нощта. Тогава нежен глас ги прекъсна:
„Деца мои, с безгрижна игра ще се веселите, когато се върнете у дома.
Тук, на земята, помрачена от суетата, вашата мисия е проста и ясна – да намерите място за любовта в душата човешка, тясна. Дали ще успеете или ще се провалите, ще кажат после Очите, които делата ни отразяват и всичко прощават. Сега вървете и мястото си намерете. Не стойте заедно – ще ви разкрият и може телата ви да убият. Бъдете все деца на светлината, изпратени за ма ...