Трима
Трима. И тримата стояхме един до друг, заобиколени от сякаш несъществуващите в този миг хора. Единият й беше първият - смешен и грозноват, предизвикващ съжаление и присмех. Другият бе някогашната й любов, но абсолютно никой никога не бе подозирал това. Дори и сега, две години след като беше приключила отношенията си с тях, тя се чудеше дали наистина нещата са стояли така.
Смехът й беше изкуствен. Нещо я жегна в сърцето щом Го видя. Разтрепераните й крайници може би разкриваха притеснението й. Да му се обади ли утре? Или след седмица, след месец? Просто да се видят, да си поговорят, да си изяснят миналите, събития,думи,действия и страсти. Защото страст наистина бе имало - малко, да, но достатъчно.
Но всичко това бе неправилно и тя го знаеше. Сега обичаше друг, бе готова на всичко за него, но призракът от миналото сякаш я прониза със стрела. Защо изобщо отиде на тази среща? Защо не си хвана проклетия влак и не се прибра преди да са се появили всички тези мисли и минали рани?!
Да му ...