Живели някога в едно село трима селяни – връстници, родени в една и съща година. Първият имал необикновено дълъг нос. Той бил най-дългият нос не само в това село, но и в околните села. Когато селякът се родил, първо се показал носът му. След това – на бял свят главата и всичко останало. Бабата – акушерка, казала развълнувано на родилката:
- Миличка, да ти е жив и здрав момчурляка, но носът му е нетрадиционен и необичаен. По-дълъг е и от щъркелски клюн. До сега такова чудо не бях виждала. Че той е по-дълъг и от тялото му бе, сестро! Ти дете ли си отчувала в корема си или нос?!
Кръстили юнака както му е реда, дали му име, но никой не се интересувал от името му. Всички в село му викали Дълъг нос.
Вторият селянин изненадал света с огромен, дебел нос. Толкова дебел, че от него едва се виждали очите му. Устата се губела някъде в подножието на носа. Бузите му, макар че не били никак малки и те слабо се забелязвали от огромната топка, представляваща носа му. Ноздрите му били дълбоки, тъмни и т ...