ТРОЯНСКОТО МАГАРЕ
Едва успях да намъкна куфарите в антрето и да хлопна вратата и комшийката довтаса. Докато тътрузеше пантофи и заобикаляше разхвърляния багаж, аз отварях прозорците да се проветри.
- Айде ма, жена – изпопритесних се за теб – ма и ти тръгна на тая отпуска и хич дума не обели колко шъ стоиш. Викам си к’во ли стана с комшийката, да н’ си хвана там някой и да са сапатяса по чужди краища.
- Ами аз... Само три седмици ме нямаше.
- Казвай сега – къде ходи – к’во видя, как беше - всичко да ми разкажеш, щот да н’ стане кат’ миналия път.
- ?!?!?!?!
- Ич не ми дигай веждите! Помниш ли лани са върна и на другия ден отиди на работа, като та търсех или та няма или с нещо си заета – нищо ми не каза и толкоз срам брах ...
- ?!?!?!?!
- Ми питат ма на дернека – я кажи твойта съседка къде оди през отпуската, кво е видяла-чула – пък аз нищо – мълча-сумтя, сумтя-мълча – голям срам брах, ти казвам. Затуй сега идвам веднага – да н’ са юрнеш пак на работа и да си остана безинформирана. То и з ...