ТРУДНИ ВРЕМЕНА
Напоследък на Боби Дойл не му вървеше. Той полагаше неимоверни усилия да си възвърне старата увереност, но нищо не се получаваше добре. За футболните запалянковци бе ясно, че техният любимец е изгубил спортна форма. Ударите му, преди така топовни и прецизни, бяха станали несръчни и неточни. Не можеше да улучи врата, широка колкото хамбар. Нозете му натежаха и го превърнаха в безопасен и тромав нападател. На игрището се тътреше мудно като година в затвора. Атлетичността му също се изпари. Журналистите, които някога го бяха нарекли "Нижински"* заради ярките му отскоци, сега се шегуваха, че когато скача за висока топка, под шпайковете му не може да се провре разтворен вестник. Той се утешаваше, спомняйки си за мнозината голмайстори, които също са излизали от форма и после пак са задобрявали. Но и схващаше, че вече е достигнал пределната възраст в спорта. На трийсет и четири времето не беше негов съюзник.
Извън стадиона нещата не бяха по-радостни. Дойл имаше проблеми с власт ...