САМОТАТА НА СИЛНИТЕ,ЧАСТ ВТОРА,ТРЪН ОТ РАЯ

Глава четвърта,Иван-миналото сегашно

 

  В началото на всичко беше наистина Диана и той трябваше да го признае.Но тогава се опитваше да бъде спокоен,равнодушен,дори безсърдечен.Да не показва вълнение,да се въздържа.

 А беше във възрастта когато трябваше да го вълнуват всички момичета.И те го вълнуваха.Понякога сънуваше някоя, с която не би разменил дори и две изречения.Обаче тя имаше добре оформени гърди и дебели алени устни.Наяве се убеждаваше ,че това е по-скоро белег на нехармоничност или направо недостатък.Но сънят оставаше.Опитваше се да отговори на някои въпроси сам,без ничия помощ,дори загатната.Това свободно и чаровно същество от мечтите,Диана,го правеше нещастен.Не му трябваше много за да се убеди в това.Тя не можеше да го харесва,дори и след всичко което се случи между тях.Беше немислимо да я потърси,да говори с нея.Ако иска,тя може да го намери.Той-не,в никакъв случай!

 Но тя беше свободна,чувстваше се свободна и не можеше да бъде другояче, щом нищо не си обещаха.Била е с друг,беше с него...казваше ,че го обича!Сигурно е било така,иначе защо ще го казва...Може да се е излъгала и затова да го е казала,после е разбрала и...Но това не значи, че го е измамила.

 Означава само че ще бъде и  с друг след него,с други...И той не може да направи нищо...Лъжата не беше възможна за нея,тя беше особен вид принуда , а тя не обича принудата...Била е с Димо ,защото имала нужда от приятел...той също е приятел.Повтаряше си го до втръсване.

 Какво от това,той не е бил до нея ,сам си е виновен!И сега не е.Сега е далеч и пак може да има някой.И сигурно има.Ако се върне,ще е при Димо.Той прощава.Не,Иван също би простил и няма да пита...Но Димо не се измъчва!Тя не би се върнала при мъж ,който се измъчва...Димо продължава свалките с разни пикли от Общественото хранене и шивачки...Наистина няма да я пита за нищо,никога вече!Още повече, че нямаше да се осмели да говори за мъжете в живота й...

 Те може и повече да си подхождат.Наистина,братовчед му казва ,че била луда по него.Преувеличава.Та той нищо не й е показал,не е постигнал нищо.Защо да е луда по него?Постоянно чете,опитва се да бъде умен.Именно,опитва се и става досаден.Обича да е център на вниманието, а е скучен.И Джини го каза!Може и да има чувство за хумор,но може и да е чист сарказъм....

  И много често преиграва.Предпочита да се лиши от нещо, вместо да рискува.Да,отказва се от нещо ,за да не стане смешен.Дори от нея.И какво е всъщност?Въздух под налягане!

 Диана.ДИАНА.Диана,за Бога,как можеше да се откаже от Диана?

 Разбра че е бесен от ревност!Беше безсмислено да го отрича.Ревнуваше я от всичко, което я интересуваше.Всичко ,което я докосваше/Защо не е той?/,от всичко на което се усмихваше...Никога нямаше да го покаже!Но ако живееха заедно,животът му щеше да е кошмар.Най-вече за него.Тя никога нямаше да разбере...

 Не би се примирил с нейния живот,с гримовете/Правят я чужда!/,с цветята/Превзети,оранжерийни!/,почитателите/неискрени,непостоянни!/.С необходимите флиртове./По дяволите,защо трябваше да го прави!/

  Не би се примирил да гледа как на екрана я прегръщат полугола.Не беше артист,а и дори да беше,не можеше винаги да бъде неин партньор!Беше прекалено блестяща,прекалено красива,като шедьовър!Като тези ,които маниаци крадат за да им се наслаждават сами,зад заключените врати...

 Сам с нея.Бяха щастливи на реката.Никога в присъствие на други хора.Беше разпънат между любовта,ревността и страха да не прояви насилие.

 Спрямо нея-нежната,непокорената,любимата...Можеше ли да го допусне?Но можеше ли да е сигурен ,че ще се овладява винаги?

 И той насилваше себе си.Да забрави,да не си спомня ,да не си я представя дори...Че е била,че го е целувала...че...е негова!Негова или нечия.Че я е имал!Че може да я има!Че ще я има...

 Не да я оплюе.Не да я унизи.Никога.Не би посмял.Тя не беше олтар ,но беше свещена.Защото той не знаеше нищо за Бога.Познаваше само любовта...

 Нямаше да си позволи да хареса жена като нея.

 Джини.Тя не се налагаше.Тя отстъпваше все повече и повече в непонятните пространства на духа и изкуството.Тя би отстъпила и него...Ще се свие още повече като създава горчиви,болезнени картини  ,които тогава никой не виждаше...Би отстъпила на всяка.Тя беше просто тази Джини,която той искаше да окичи с екзотични диаманти и тежки златни верижки,пръст по пръст на ръцете й да натежеят големи ,огромни пръстени,да закопчее искрящи и звънтящи звънчета на тънките й глезени...да омотае косата й с паяжинни,златотъкани воали...Но тя отстъпи ,много лесно,почти бягайки...

 Отстъпи на Елка.А неочаквано Елка беше решението!

.....

 Елка беше внучка на една съседка на леля му.Понякога идваше на гости.Негова връстница,средно на ръст,русоляво момиче с широки скули и открити кестеняви очи.Не беше нищо особено,по-скоро набита отколкото стройна,без намек от суетност.Обличаше се с някакви дълги до колената черни и сини поли  и жълти и бели блузки от трико.Обувките й бяха ниски,с връзки отпред,а ноктите изрязани дори и през лятото.Имаше малко резки маниери с голяма доза категоричност.Баба й я хвалеше за домакинските й умения.Двете шиеха на машината,правеха сладка и туршии,перяха пътеките в голямото циментово корито напролет.

 Беше и добра ученичка.От тия,с които нито учителите,нито родителите имат проблеми.Дори и когато имаше вече големи дъщери ,продължаваше да смята униформата за необходима в училище.

  Не се интересуваше от нея до пролетта на единадесети клас ,когато се засякоха случайно на входа.

-Здравей!Кога пристигна?-каза той.Беше априлската ваканция и той се гласеше да заминава на село, но беше отложил за да помогне на леля си за ремонта на апартамента.Обясни й го когато тя попита защо не си е отишъл.Каза й ,че посещава курс по математика.

-В МЕИ ли ще кандидатстваш?-попита го тя.

-Не,не ставам за инженер!Може би математика в университета...А ти?

-Не знам,много е трудно,изобщо не се надявам да вляза!Мисля да опитам за икономическия.Има много специалности,може някъде да стане...Чудя се, че още не си решил!Чух много хубави неща за тебе...

-Имам време.И без това ще ходя войник...

 Не й каза, че напоследък се беше запалил да учи за пилот ,но не смееше да каже на родителите си.

-Направо съм отчаяна.Едва ли ще вляза...

-Напротив.Да се хванем на бас ,че ще влезеш!Момичетата са много упорити...

-А момчетата по-умни...

-Е,без ирония,ако обичаш!Ние сме по-мързеливи...Понякога се издънваме...Пъхаме се където не ни е мястото...

-Направо се преструваш!Къде можем да се мерим ние с вас!

-А ти съвсем прекали!Искаш ли да отидем на кино?Защото наесен няма да може!Ти ще си студентка ,а аз ще пазя границата!

 Оказа се, че с нея може много приятно да се говори за обикновени неща.Той се учуди на себе си.Вече нямаше желание да говори за световни проблеми или за картини.Те не бяха за пред момиче като Елка.Минаваха за изфукване, а той не смяташе да й прави впечатление по този начин.Говореха за цените на квартирите в София, които непрекъснато растяха.Някои учебници били много дефицитни и студентите от горните курсове ги продавали на баснословни цени...Банални теми за разговор, но изглеждаше като че ли точно те и в този момент ги откриваха.Икономиката ставала все повече женска професия ,сигурно заради заплащането.Всеки знаеше ,че чиновниците в държавните предприятия вземаха мизерни заплати.Мъжете се хвърляха на техническите специалности и военните училища ,които даваха повече възможности да изхраниш семейството си.

 Наистина,приемните изпити нямаха нищо общо с това което основно се изучаваше във висшите училища.Ако вляза,казваше Елка и той задължително добавяше ,че непременно ще влезе!Не можеше да си представи, че точно тя няма да влезе.Той да,можеше да се съмнява, но тя никога нямаше да се провали!

 Тя знаеше вече въпросите,беше започнала да чете, а той още размишляваше.Елка не разчиташе на курсове.Бяха три сестри и баща им не можеше да си го позволи.Но според нея,ако се напънела малко повече ,можела и сама да се справи...

 Иван се засрами ,защото неговите родител нямаха материални проблеми.Дори и не го насилваха по-бързо да вземе решение.Просто той беше единственият им син , те искаха и бяха в състояние да му осигурят всичко, което поискаше.

  Момичето имаше мнение по всички въпроси.Филмът определено не й хареса.Иван даже не си и помисли да й пусне ръка по време на прожекцията.Като нищо можеше да се разсърди и да си излезе по средата.Че после обвинения,извинения...На момиче като нея не вървят такива номера.

  Тя каза, че живее в село близо до столицата и пътува всеки ден до училище за да не плаща наем.Ако следвала,пак щяла да пътува.Свиквало се.Каза му, че обича да пише писма и ако иска ,когато отиде в казармата,може да си пишат.Щяла да пише и на съучениците си,нали войниците обичали да получават много писма.Особено от момичета.

  Той искаше да му пише.Щял да й се обади непременно.

-Ти нали щеше да ходиш на село?-попита го леля му.

-По-късно,имам още часове да вземам в шофьорските курсове...

 И с това се занимаваше тогава.

-Искам да ти кажа да внимаваш с това момиче за да си нямаме разправии!

-Какви разправии?

-Момичето е скромно и порядъчно!Ако я целунеш,трябва да се жениш за нея!

-И аз съм скромен и порядъчен.Изобщо няма да я целуна.Тя и без това не дава!

 Но след няколко излизания ,тя му разреши да я целуне.Навярно не беше го правила по-рано,беше доста неумела ,но се стараеше да му хареса.Обаче не позволи да докосне гърдите й, а какво остава за нещо друго!Ходеше с много стегнати сутиени и изобщо не можеше да си представи какви всъщност са те.

  Е,щом не може,не може,казваше си той и се качваше при Джини след като я изпратеше.Тя го посрещаше с цигара в уста.От няколко дни не й се рисуваше.

-Май си намери майстора!Чух, че имаш приятелка...

-Откъде разбра?

-Баба й се хвали на ляво и на дясно.Кошмар!Ако бях на мястото на младата девойка ,щях да я направя на две стотинки!

-Тя сигурно не знае.Пък и за какво ще се хвали,просто излизаме...Нищо друго няма.

-Ами-и-и!Познавам те,не си от кротките!Сигурно си се опитал, но те е порязала!И така трябва...ако иска нещо повече от излизане! Добрите майки така съветват дъщерите си.

-Винаги съм бил кротко дете.Не знам защо ме подозираш-той целуна пръстите й.Тя седна до него.

-Вярно е.С тебе леко се живее.Добре се е ориентирало момичето.

-Какво искаш да кажеш?

-Нищо.На осемнадесет години жените живеят с някои илюзии.Например , брак.

-О,Джини!За това изобщо не е ставало въпрос!

-Ще стане.С такива като нея винаги става.Тя е завършена бъдеща съпруга...

-Надявам се да не е скоро!-каза той , като че ли се беше примирил с неизбежното.

  Да се ожени!Представата му за брака въобще все още не се свързваше с него самия.Тя се състоеше от наблюдения за спокойния ,но лишен от цвят живот на родителите му,трагедията на леля му Ганка,смътните слухове за похожденията на чичо му,бащата на Димо и бурната романтична история на по-голямата сестра на братовчед му,Галя.

  Историята на Галя наистина си я биваше.Тя беше четири години по-голяма от тях.Беше много шантава и непокорна като дете.Момчетата непрекъснато я дразнеха и тя често ги поступваше.Бяха й сипали мастило в чисто новите лачени обувки и тя така истерично крещя че малко се уплашиха и се скриха за всеки случай в плевника. Разхождаше се по комбинезон и с навита на ролки коса из къщи по цял ден и понякога горчиво плачеше.

 Напусна училище и избяга да живее с мъжа си преди още той да се е развел с първата си жена.Делата се точеха едно след друго,Галя постоянно с караше с родителите си,идваше понякога на село,тръгваше си посред нощ след поредния скандал и Димо я караше с мотора до града...Беше като че ли забравила, че ги е замеряла с чехлите си като деца и че доскоро не искаше да й се мяркат пред очите...А Димо като че ли не си спомняше колко се боеше от острия й език и как се забавляваше да я дразни по-късно...

 Представата на Иван за сестра никак не се свързваше с братовчедка му.Сестрата, за която той си мечтаеше като малък,беше чаровно мило същество,по-малко от него,беззащитно и доверчиво ,същество за което да се грижи...Но и това си остана само мечта...

 Засега той успешно комбинираше писмата и киновечерите с Елка и посещенията на тавана при Джини.Нито едната,нито другата отваряха дума за съперницата си.Те и не бяха съперници.Елка просто беше за по-късно.Кога,Иван не знаеше.Щеше да узрее много по-късно, за да може да бъде с нея...Но го знаеше още от тогава.

 Тя наистина му пишеше редовно,беше вече студентка.Писмата й бяха забавни дори и за другите войници ,на които ги четеше.Нямаше нищо тайно.

 Когато беше в отпуска,реши да посети леля си.А тя беше на гости на баба си.

-Реши ли вече какво ще учиш?Защо не кандидатстваш икономика?Лесно ще влезеш ,момчетата не са много.Ако искаш,ще ти изпратя справочника и конспекта...

 Той се колебаеше.Беше се отказал от мечтата за летенето.Може би щеше да опита...това, което движеше материалния свят  безспорно беше обяснено от тази наука дори и толкова осакатена в един типично комунистически институт.Ни за миг не си представяше, че може да бъде просто счетоводител,ТРЗ или финансов инспектор,дори директор на банка.Щеше да се занимава с наука и това беше окончателно.

 Елка беше на същото мнение.Беше й благодарен ,че му даде тази идея.Това означаваше, че го познава добре,че мисли за него и знае какво му подхожда.И беше налучкала желанията му преди още той да ги осмисли напълно.

  Не налучкваше само едно.Или се правеше, че не го забелязва.Защо да не се любят,не беше вече малка ,всичките й колежки го правеха!

  Джини вече не живееше на тавана,беше се преместила в София, защото свекърва й почина и дъщеря й учеше в гимназия.Някой трябваше да се грижи за нея...Беше станало скоро след като му подари картината за рождения ден.Беше оставила адреса си на следващата наемателка,учителка по музика.Тя изгледа младежа с неприкрита симпатия.

 Иван нямаше път към София тогава, а и Елка беше дошла сама при него...Тя го посети и на южната граница.Изненада се ,когато я видя.Беше дошла със сестра си,ни за миг не останаха сами.Впрочем,той и не го искаше.

 Беше започнал връзка с една разведена продавачка на банички и често й гостуваше по време на градските отпуски.Беше твърде млад и изобщо не го вълнуваха въпроси като раздвоението например.Обичаше да се къпе често ,това беше невъзможно в казармените условия ,а при Фани киснеше в банята с часове.Тя беше ужасна бърборка,лекомислена и незлоблива,весела и сърдечна.Постоянно ядеше нещо, а уж се безпокоеше за килограмите си.Беше доста закръглена, но нямаше воля да се лиши от сладкишите.Когато Иван беше в отпуска,тя изпращаше детето при родителите си на село.Имаше и друг приятел,шофьор на ТИР,но той изобщо нямаше намерение да се развежда с жена си и тя му го връщаше с войници.

 Беше пренесъл учебниците си у тях и съчетаваше успешно подготовката за изпитите и секса.Разбра, че за да учи добре има нужда от точно такива удобни връзки.Тя му се възхищаваше и пазеше абсолютна тишина,дори не правеше балончета с дъвката си.

 Напуснала училище много рано за да се омъжи ,а не била лоша ученичка.Иван предлагаше да я подготви да се яви като частна ученичка,но тя си беше просто мързелива.Изобщо не се стряскаше от нищо,дори от това че съседките я клюкарстваха на поразия.

 Когато наближи да се уволни,тя му каза само:

-Може и да се видим ,ако дойдеш насам.Аз няма къде да ходя...И дано не се научиш да пиеш...-беше напуснала мъжа си по тази причина.

 Впрочем, тя не беше останала в града.След промените отишла да работи в Гърция.Гледала възрастни хора и купила жилище на сина си със спечеленото.Научи го от един свой приятел от казармата, с когото се беше срещнал скоро.

 Иван доста се беше постарал и наистина влезе в института в специалност ,която се смяташе за елитна.Тя, според него, имаше най-много общо с науката.Завърши като първенец на випуска и мислеше че ще бъде достатъчно свободен да работи като сериозен учен.Така или иначе,икономиката по света е обективна наука.Не след дълго разбра ,че и обективните закони се подлагат на идеологизиране и нагаждане към системата.

 Елка неотстъпно го следваше навсякъде.Излизаха заедно,понякога учеха.Но когато я изпратеше на автобуса си признаваше ,че се чувства по-добре без нея вечерта.Грях не грях,имаше нужда и от нещо друго и от някоя друга.Тя все така не му даваше да се докосне до тялото й.Само се целуваха и той смяташе за нормално да поддържа връзки с други момичета, без тя да знае,така поне се надяваше.Както се разбра по-късно,съвсем погрешно предположение.Той наистина не им даваше надежди ,но те и не мислеха ,че може да има нещо сериозно.Познаваха приятелката му и не питаеха илюзии ,че може да постигнат нещо повече от бърз и приличен секс.

 Наистина ,чудеха се защо се занимава с нея при тази своя толкова изявена сексуалност.Пък и като характер беше различен от нея.Беше станал по-отворен,по-прям.Изясняването на отношенията с някого не му създаваше затруднения.Понякога прямотата му граничеше с грубост, въпреки че не беше импулсивен.

  Като студент беше отличен, дори очебийно постоянен.Слушаше лекциите с внимание и рядко отсъстваше.Почти не си водеше записки ,само когато имаше някакви свои вътрешни неясноти и противоречия.Наученото в института изобщо не го задоволяваше.Все по-ясно виждаше какво му липсва.

 Повечето преподаватели много скоро го забелязваха ,защото не се притесняваше да зададе въпрос или да уточни нещо.Колегите му ,които бързаха за обяд в стола ,се дразнеха от тези въпроси ,които предизвикваха пространни обяснения от страна на лектора.Той,обаче ,едва ли забелязваше нетърпението им.За него още тогава нямаше значение кога ще обядва и дали изобщо ще обядва или направо вечеря.

 Никога не ставаше душата на купоните въпреки музикалността си и добрите способности като танцьор.Не участваше в разпивки, както и в програмирани от комсомолски активисти забавления.Повече му харесваше да бъде сам в планината.

 Изпитите не бяха никакво затруднение.Понякога разказваше набързо някой въпрос на колежките си ,без излишни подробности  непосредствено преди тях и те изкарваха.Но ако трябваше да говори той,дори и по същия въпрос ,изложението беше подредено по друг начин.Не беше само добре усвоен материал.Аргументи,цитати от малко известни източници,изводи.Дори и едно прокраднало се лично мнение.

 Веднъж един от преподавателите му го прекъсна:

-Колега,не сте тук за да излагате личното си мнение!

-Това не е лично мнение а на...-и изведнъж запъна.Наистина не можеше да си спомни да го е чел някъде.Набързо се извини и продължи.

-Трябва да учите по същество.Без да се отклонявате.Поне докато сте студент.

 По същество.По схема.Схемата ,от която се боеше.Тя означаваше точно това.Да нямаш лично мнение ,ако искаш да изкараш.Дори като проекция на непознат автор...Имаше написано от класиците,от съвременните им преписвачи...То беше личното мнение  на мастити професори,на амбициозни и нафукани асистенти.Поне видимо.Трябваше да бъде и негово.В нашия свят светогледът е марксистки.За всички.Да не искате да противоречите на Маркс,колега?Вие учите марксизъм,не марксология!Запомнете го и не бъркайте повече!

 Можете да творите,да прилагате Маркс в съвременни условия.Само така ще намирате обяснения за всичко и няма да се лутате.Така ще спестите доста усилия и няма да откривате колелото.Млад човек като вас трябва да приема някои неща и на доверие!

 Но нали Маркс е обичал израза :”Подлагай всичко на съмнение!”

 Да,в оная епоха...Но сега?Някой вече е обяснил света.Ние просто трябва да го приемем.Като истина, която не се нуждае от доказателства.

 Но ето,срещаш някаква дреболия,просто подробност.И не можеш да я мушнеш ей така,случайно,в системата.Не пасва.Продължаваш,изоставяш я временно но тя не излиза от ума ти.

 После следва друга подробност.Трета.Вече са много.Системата се задръства от подробности без логично място.И единствен възможен извод който правиш ако не си олигофрен или циник е,че това са не вируси,а друга,значително по-правдоподобна система.Ако работиш по нея,трудът ти ще бъде по-резултатен.Но и това не е сигурно...

 А старата система?Вече не ти се струва толкова стройна и непоклатима както и всичко свързано с нея.И търсиш доказателства за погрешността й.Сещаш се за Пражката пролет и Ота Шик...или за нещо такова.Започваш да я разглеждаш като хипотеза.Като една от множеството утопии.Утопии се създават и днес.На книга,с перо или компютър.Но кой би дръзнал да ги осъществи,да си присвои правото на демиурга?Вероятно само побъркан или гений.Или и двете едновременно.

 Като Маркс например.Спорно е дали той лично би предприел опит да осъществи утопията си под някаква форма.Ленин се е решил.Или просто се е възползвал от възможността да постигне абсолютна власт под маската на най-справедливото общество.Поредният демиург с помътнено съзнание.И постигайки абсолютното зло,направи така,че то  беше възхвалявано като единствен и безалтернативен исторически избор.

 Може би е виждал света като детска мозайка ,която може да нареди по какъвто начин си избере,пъзел ,от който може да направи всичко,дори нов свят...За да стори това, се е опрял на силата.За да се поддържа постигнатото със сила,установили терор.За да пребъдат във вековете,променили историята,оградили хората от другия свят...Безкрайната ужасяваща мелодия на абсурдния мрак...

  Светът се върна в робовладелческия строй и дори във варварството, защото културата не постигна разцвета на древните цивилизации.Освен силата,другата опорна точка на новите варвари се оказа посредствеността.Невежеството.

 И най-съблазнителния и най-погрешен идеал.Равенството.

 Хората трябваше да са равни ,за да получават по равно.Но това винаги означава по малко.Просто защото светът е беден и никога не може да се накарат хората да се трудят повече ,ако ще живеят по един и същ начин.Иван не можеше да понася идеята за равенството.Той много добре знаеше, че от нея идват всички беди за тези ,които са с една глава над другите,като него...че рано или късно тя унищожава и тези, които са по-долу и по-назад...

 Но да разсъждаваме какво донесе равенството.Дядото на младежа имаше много декари от плодородната земя на долината ,където беше роден.Родът му беше многоброен и всички живееха добре.Всички работеха земята,никой не искаше да отиде другаде и да си променя живота.А сега никой нямаше земя и не се интересуваше какво ражда.Тя беше отровена,нитратите проникваха в кладенците на хората и тровеха и тях,и добитъка.Част от нивите се водеха вече пустеещи.Някой да е чувал преди за такова нещо в България?

 Друга немалка част похабиха с грозен, никому ненужен цех за пластмаси ,където вече никой не работеше...

 Кой ли изобщо работеше?За младежа това беше загадка.Повечето от хората се бяха преместили в града или търсеха препитание навън ,ако все още живееха в селото.Бяха наистина равни.Защото нямаха нищо.

 Димо имаше златни ръце,беше луд по колите и изкарваше добри пари в един автосервиз.Гласеше се да заминава на работа в чужбина и караше курс за фаянсаджии ,защото такива се търсели.Същевременно се надяваше да се уреди да пътува с корабите.Хвалеше се ,че има повече дипломи от висшист.Но за разлика от университетските, неговите му вършеха работа.

 Сестра му беше инкасаторка в енергото,също в града.Родителите им не работеха на полето ,а в различни предприятия с лелеяната надежда да осигурят жилища на децата си в някой краен градски квартал.Много по-късно Иван разбра че това е тихата, но твърда съпротива на българина на системата, която го беше лишила от собственост  и от възможност да се бори за нея,да бъде с едни гърди по-напред от другия.Земята не е моя,тя не ме интересува!На нея работеха само тези ,които бяха твърде мързеливи за да се преместят или пък други, които бяха психически и морално зависими от нея и оставаха при нивите си до самата смърт.Имаше и някои дошли незнайно откъде и настанени в изоставени безстопанствени къщи,нещо също толкова непознато преди.Работеха и студенти по бригадите ,които траеха месеци.Ученици.Войници.Кой ли не!Но не и собствениците.

 В същото време, в селските дворове трудът не секваше.Там всяко късче земя се разкопаваше,засяваше,поливаше.Отглеждаше се разсад на зеленчуци в сандъци ,по терасите на панелните апартаменти.

 Нещо  отричаше системата и Иван твърде бързо разбра кое е то.Никой не можеше да се бори с него.Никой не можеше да унищожи тези сандъци с разсад и да посади в тях кактуси,например.Тия цъфнали домати,влекове на краставици,люти чушки с малки плодчета отричаха всичко ,написано от вождовете.

 Но все пак системата изглаждаше непоклатима.

 Като войник едва не замина за Чехословакия през шестдесет и осма.Но отидоха други и братовчед му беше един от тях.Не беше на себе си, когато се върна.За него чехите бяха голяма работа.Нищо, че не можал да се сближи с никого там.Как да го стори ,когато онези от ВКР постоянно слухтели!Ние сме били роби и още сме ,а те живяха ,макар и една пролет.И пак ще живеят, а ние ще живуркаме...

 А как работели!Подредена страна,казвам ти!И да се примирят с този дивашки строй?Не,не е възможно ,ще се вдигнат пак,помни ми думата!

 За нас изходът е един,продължаваше Димо,да се измъкнем оттук.Поне да поработя ,както си зная и да се напечеля като нормален човек.Да не искам много?За българите чешките събития бяха откровение.Според Димо,никой не се върнал оттам комунист,дори и офицерите.

 Иван малко се срамуваше от себе си, защото по това време беше чел за приемни изпити под възхитения поглед на Фани.

-Всичко което учиш ,е фалшиво-казваше Димо доста безцеремонно-Друго щеше да е ,ако беше отишъл в Морското...Ако на мене ми вървеше математиката като на тебе...досега да съм отплавал!

-Не е така-опитваше се да го убеждава Иван-опитвам се да проумея обективното,това ,което има значение...

-Цял живот ли ще проумяваш?А кога ще действаш?Трябва да излезеш извън страната, за да я проумееш по-добре.

  Иван вдигна рамене.Това, което го нямаше в учебниците понякога го имаше под една или друга форма в художествената литература.От нея можеше да се научи нещо за другия свят макар и в минало време.Отвъд желязната завеса Балзак,Зола,Драйзър,Артър Хейли не бяха просто класици от библиотечните каталози.От тях се учеше за света на капитала.Но това беше много малко и за широката публика.На него просто не му стигаше.

  Иван не беше психолог.Светът на променливите отношения и на компютърните образци засягаше сфери, които му бяха непознати. Мотивите на хората да се трудят като роботи и да почиват по рекламни проспекти не го интересуваха.Не се възмущаваше от меркантилността на западняка,от духовната му леност.Революциите, дори и в мисленето,стават в бедните страни.Можеше да се очаква и нещо да тръгне от нас.

 Западът се беше примирил с обречеността на Изтока и вече не вярваше, че системата може да се разруши сама.Прехласваше се с учтива ирония пред мнимите успехи на страната, които първите й люде обявяваха по различни конгреси и прочие рекламни събития.Българите,винаги черногледи по отношение на самите себе си,дори не се чудеха.Иван чак се стъписа, когато един западен немец след десетина години му беше казал:

“За вас се говори, че сте японците на Източна Европа!”

 Да,щяхме да правим роботика,компютри и какво ли не с крадени технологии...

 Възможно ли беше да се заблуждава толкова?Наистина човекът не беше икономист ,а психолог.Развиваше някакви теории за благоприятните страни на липсата на конкуренция върху творческото мислене на затворените системи.Сигурно си представяше страната ни като поле за опити.Иван не виждаше нищо благоприятно.Беше убеден ,че събеседникът му греши и се опитваше да му го докаже на не особено добрия си английски.Учеше езици трудно за разлика от Велизар който си правеше гаргара с немския и общо взето,добре се справяше и с английския.

 Иван се опитваше да убеди немеца, че българите много добре разбират в какъв абсурден свят живеят, но не са революционери или им е все едно,както на героите на постмодернизма.Но другият го обвиняваше в неоправдано черногледство,казваше че трябвало да се видим отстрани и тогава да преценим.После разбра че Райнер П.бил поканен от тайните служби ,за да подобрява пред света образа на страната.Тогава го приемаше като модерна поза на отегчен интелектуалец, който е в състояние да се възхити от очевидно налудничавото, но не и да приеме разумното банално.Социализмът бил на мода в Европа,само дето никой от там не беше наясно какво е социализъм в България...

 Младият човек смяташе че вече му са ясни механизмите ,които ще приближат края на системата.Тя не можеше да бъде победена отвън.Ето ги-Куба,Корея,Виетнам...Останаха още по-дивашки комунистически,още по-бедни,още по-фанатични...

  Механизмите за промяната бяха преди всичко в нагласата на средния българин,в безчувствието което го беше обзело.Абсолютният нихилизъм,семейният егоцентризъм,презрението към такива понятия като дълг пред обществото,колективизъм,взаимопомощ,

отговорност,щяха да ускорят събитията.Българинът се чувства отговорен само пред себе си и дава отчет само на жена си.Всички нови постановки ,които закрепваха дивия държавен капитализъм в източния блок бяха обречени.Двамата с Велизар по-лесно намираха отговорите и той винаги се учудваше на синхрона помежду им.

  Велизар също беше на мнение ,че Иван трябва да се занимава с чиста наука, на която все някога щеше да дойде времето.И неизбежното-трябваше да преподава това,което пишеше в програмите.Не беше необходимо да насаждаш идеологеми в главите на студентите.Те идваха с тях още от училище или никога не се поддаваха.Като тях самите.Науката щяла да му помогне да се почувства по-свободен,да се наложи.За да работи по темите ,които наистина смята за важни...И някога...

 Иван не смяташе, че трябва да създаде делото на живота си и да го затвори в чекмедже за по-добри времена.Наистина в исторически смисъл,четиридесет-петдесет години не са много за да се сгромоляса един неудачен социален експеримент,субективно наложен в противоречие с действителността и желанието на хората.Трябва все пак да се изживее,да се похарчи ентусиазма на тези които мислеха че създават нов свят,да се забрави миналото.Да остане само горчивината от пропилените години и разрухата...Неизбежната разруха.Не се замисляха за цената която щеше да плати пак същият този среден българин,дори и затова ,че  беше загубил способността си решава сам,да се чувства отговорен за това, което е и за това, което иска и прави...Никой не знаеше как точно ще се осъществи преходът,нито какъв трябва да е той...Така че всичко за което говореха тогава, беше повече или по-малко публицистика.

 Елка вече правеше планове за бъдещето.Веднъж каза:

-Когато се оженим,може на първо време да живеем у нас...Ще пътуваш до института,не е трудно...Ти и без това ставаш рано...

 Той не се учуди на изказването й.Не беше мислил за женитба ,но то се подразбираше.Познаваха се от пет години,последните три се срещаха редовно.Беше свикнал с нея,с малките жестове на внимание,винаги практични и навременни,с грижовността й.Настояваше да му пере дрехите,да ги глади, макар че това не го затрудняваше.Грижеше се за него ,когато го повали сериозен грип.

 Разбра ,че не го прави от поза,че това наистина й харесва защото го обича.Че иска да е така и занапред.Решиха да се оженят когато и неговото дипломиране наближи.

 Родителите й го харесаха защото не пиеше и не пушеше,учеше добре и предвиждаха че ще направи кариера.Радваха се на успехите на дъщеря си,но знаеха че той е нещо по-различно.Не казваха нищо повече,родителите никога не го казват.Той просто беше способен да успее.А Елка постоянно им навираше в очите колко сръчен е,как може всичко да оправя,нищо че не е завършил техникум.Тя постоянно работеше за авторитета му пред семейството си.

 Той също я беше запознал с родителите си.Майка му я прие добре макар че й се искаше снаха й да е по-ефектна и по-добре облечена.

-Но тя сама си шие дрехите!-Иван също работеше за авторитета на избраницата си-И сама си ги крои,изобщо много я бива!

 Според майка му си личало че сама си шие.Но защо тогава били шивачките?Сигурно и сама се подстригва!Той не беше се замислял.Момичето ходеше с пусната права коса с бретон по тогавашната мода и едва ли беше проблем да намали косата си сама...Той лично нямаше претенции към прическата й.Винаги е харесвал дълги прави коси.Беше му малко неудобно за майка му,момичето правеше всичко за да й хареса...

 Веднъж се бяха разминали на гарата и тя пристигна по-рано от него.Отиде у тях и завари доста болния му дядо сам,а печката загаснала.Запали я и приготви нещо за ядене.Дядото се просълзи от умиление.А майка му се учуди че са спали в отделни стаи!На Иван му беше неприятно това неприкрито учудване на майка му ,но само толкова.

 Ценеше желанието на Елка да се запази за него.Но вече сексуалният му интерес към нея не беше същият.Тя щеше да е добра съпруга и майка.Беше здрава,енергична,бодра и трезвомислеща.Беше уравновесена и не се поддаваше на резки промени в настроението.От нея не се очакваха авантюри нито особени изяви.Сексът с нея?Не можеше да си го представи,ще му дойде времето!

 Оказа се ,обаче,че тя много държи на секса.И едва ли защото искаше да го задържи по този начин.Просто смяташе че й се полага.Отначало много си личеше, че познанията й са теоретични.Стараеше се и беше трогателна с желанието си да се покаже по-опитна.Той вече познаваше много жени и имаше установени навици и вкусове.Но изискванията му не се простираха върху жена му.Искаше и тя да изпитва нормален  и пълноценен оргазъм.Знаеше че никога няма да е върховна любовница и го приемаше.

 Знаеше че никога няма да е като с Диана.

 Диана!Не беше се хващал да ги сравнява.Може би защото я срещна вече разделена с първия си мъж,с момиченце на пет години.Беше с доста къса пола която откриваше красивите й крака,миришеше на парфюм.И нейната коса беше права, но блестеше на слънцето навярно много добре обработена с качествени балсами и шампоани.Блузката й беше от трико но под нея не носеше нищо и гърдите й се отгатваха достатъчно за да почувства мъжът срещу нея смътно безпокойство в долната част на корема.Поздрави го за брака му,подаде ръка на Елка и ги покани на гости.Поднесе някакви специални сладки.Елка се заинтересува за рецептата и тя с удоволствие й я обясни.Кафе, коняк...жена му пи малко,той се оправда със стомаха си.Движеше се из стаята с плавни движения а детето играеше с красива кукла със сини очи...

 Имаше лъвска лекота,лъвска гальовност и опасен чар в жеста с който палеше цигара.Запалката проблясваше между дългите й нокти а ситните бели зъби светеха в полумрака.Беше запалила свещи.Иван не можеше да проумее как тази млада лъвица го беше допуснала до себе си.Наричаше Димо “Моят скъп приятел”.Той се губеше някъде с корабите и Иван видя в тоалетите неговия материален дял нежни чувства.Сигурно се срещаха понякога,той не беше се оженил.Иван почти физически почувства удоволствието на братовчед си когато избира тоалети по екзотичните пазари за красивата си любовница...

  Странното беше, че Елка я хареса.Тя обичаше да ходи на театър и много се интересуваше от живота на звездите.Иван повече ги слушаше да си говорят.Само това оставаше,да станат приятелки!В този миг дори и не ги сравняваше.Нямаше място за сравнение.Колко открита и колко лицемерна беше Диана едновременно!Наистина ли се беше отказала от него?Представяше се като идеална домакиня,като чудесна майка.

 “Виждаш ли,сякаш му казваше ,какво изпусна с твоите момчешки изхвърляния!”

-Мъжете не разбират от жени-каза Елка-как може мъжът й да я е напуснал!Тя е толкова уредна  и така добре си гледа къщата и детето!

-Не се притеснявай за нея,каза Иван,ще си намери друг.Може вече и да си е намерила.Нали му взе апартамента на оня...

-Ако се омъжи за Димо,няма да е лошо.Той няма образование, но е добър и ще обича детето...

 Иван се разсмя от тези планове.Елка наистина желаеше доброто и на двамата.Тя беше намерила своето късче щастие,беше вече бременна.Защо да не го пожелае и на другите!Беше много щастлива от бъдещото си майчинство .Забременя още на втория месец и съжаляваше че не е станало веднага.

 Мъжът й нямаше желание да търси предишните си приятелки.Само веднъж позвъни на Джини.Обади се непознат момичешки глас.Каза ,че я няма и той затвори.

 Живееха при родителите на Елка.Имаха намерение да построят собствена къща с по-голямата й сестра.Мъжът й се занимаваше със строителство и мислеше че могат да се справят без непосилни разходи.

 Елка понасяше бременността добре.Четеше книжки за отглеждане на бебета и прилежно подчертаваше важното според нея.Винаги е била прилежна ученичка,мислеше Иван,винаги изрядна.И сега ще е така...

  Мими не беше лесно дете.Бърже настиваше и желанието на майка й да я закалява напълно пропадна от безкрайните хреми и възпалени сливици.

 Тогава Иван се готвеше за конкурс.Вместо да го дразнят,болестите на малката го стимулираха допълнително.Тя го държеше буден по цяла нощ и той настояваше майка й да спи.Без друго трябваше да се подготвя,защо да не се грижи за детето?

 Лицето й гореше и тя сама задържаше ръката му на челото си.Понякога не можеше за я умири и я вземаше на ръце  завита в одеялцето.Тя докосваше с ръчички шията и брадата му,бъркаше в устата му и тихо мрънкаше.Той често пееше някакви измислени за нея песнички и тя заспиваше като дишаше тежко през устата.

-Защо я държиш на ръце,шепнеше жена му,вече заспа,остави я в креватчето...

-Не-също шепнешком отговаряше той-тя не ме уморява,дори ми сваля напрежението...

 Малкото същество му създаваше някакво празнично чувство.Беше убеден ,че щом то диша в ръцете му,непременно ще успее.Елка разказваше на приятелките си колко добър баща е Иван,как гледа детето,как се радва че е момиче.Това беше самата истина,той винаги си беше представял момичета в къщи.Приятелките се чудеха и сигурно завиждаха на жена му.

 Джини се роди когато много бързо се беше утвърдил на спечеленото след много труден конкурс място в института.Строежът на собствен дом не се оказа нито толкова евтин,нито толкова лесен колкото си мислеха отначало.Но все пак,бяха поставили началото.

 Джини/никой не й казваше Виргиния ,може би мнозина дори не знаеха как се казва всъщност!/,беше с две години по-малка от сестра си.Като бебе беше кротка,лесно заспиваше,хранеше се добре и почти не плачеше.Не си спомняше да е боледувала сериозно.Проходи много малка и бързо проговори със смешен,свой собствен словоред и интересни,от никого нечути названия на предметите около себе си.И двете приличаха повече на баща си.Имаха хубави черни очи с тъмни извити мигли и прави черни коси.

 Малката беше на две години когато се опита да измести сестра си от сърцето на баща им.Правеше го систематично,упорито,мълчаливо и без излишна показност.Дърпаше я,скубеше й косата,дори я хапеше за да я свали от коленете му.Той беше озадачен от настъплението й а майка им направо се разяряваше като я гледа как се бори като малко лисиче, неопитно ,но хищно по природа.Джини стискаше зъби и напредваше, докато Мими с плач бягаше при майка си.

 Не намираха обяснение за тази ревност.Иван ги прегръщаше и двете заедно,опитваше се да се отнася към тях по един и същ начин,понякога беше доста строг към малката.Но тя го гледаше с такава обида, че просто не издържаше.Той им даваше по равно,но Джини искаше повече...Смяташе, че заслужава.Защо трябва да се съобразява с нуждите на сестра си?

 Тъй като жена му излизаше рано за работа,той често ги водеше в детската градина.През зимата ги носеше на ръце и само очите им светеха непокрити от шалчета и шапки.

-Колко сте хубави днес!-казваше учителката.Бяха ги сложили в една група и Джини изобщо не се чувстваше малка.-Какви хубави панделки имате!Мими,кой ви сложи панделките?

-Татко-избърза Джини-той много хубаво ни сресва,не ни скуби като мама!

-Джини,така не се говори за мама!,упрекна я баща й-тя просто няма време!

-Не е вярно!-горещеше се малката-Нарочно го прави защото не ме обича!Обича Мими повече,вие и двамата я обичате повече от мене!

 Вечерта все още тропаше с крак и повтаряше:

-Обичате я,обичате я!

-Обичаме я,разбира се,нали и тя е наше дете!Двете ви обичаме еднакво-убеждаваше я майка й.-Остави я,ще й мине,не обръщай внимание...Просто детска ревност!

 Почти всяка вечер в банята избухваше скандал.Джини отказваше да се мие и бягаше гола при баща си.Искаше той да я къпе.Елка вдигаше ръце и изкъпваше Мими.Малката победоносно пляскаше в коритото докато баща й,целият в пяна,се опитваше що-годе да измие косата й.После и Мими се усети че така е по-забавно и заемаше банята предварително.Заключваше се вътре и пускаше само Иван.Никоя не искаше да е първа за да може да използва всичката останала топла вода.Затова ги къпеше най-често едновременно.Накрая и той самият беше мокър целия и като ги завиваше в хавлийките,казваше:

-А сега ще къпем мама!

-Ура!-развикваха се и двете и мигновено сваляха хавлийките.-Хайде бързо,събличай я!Чакай,ние ще ти помогнем!Майките имат много дрехи...

 Но Елка,кой знае защо,се сърдеше:

-Стига вече глезотии!И сама мога да се изкъпя!

-Защо ми отказа?-попита я той след това-Майките наистина имат много дрехи...

-Моля те,да не съм дете!

-Точно защото не си...

-Глезиш ги и то много!Всички бащи глезят дъщерите си!

 Той не беше на същото мнение.Просто играеше с тях както те очакваха да го прави.Оставяше се в ръцете им да го решат.Мислеше че е нормално и те да го правят след като той се занимаваше с прическите им...Разрешаваше да го събличат вечер и да го слагат в леглото.

-Татко ,а сега ще ти разкажа приказка...нали искаш?-питаше Мими.

 Той целият беше в слух.

-Имало едно време един татко.Той имал две момиченца и можел да ги носи на ръце и двете едновременно.Бил много силен,много добър...

-И много хубав!-допълваше сестра й-и всички го обичали,особено аз!Ама много-много!Най-много на света!

-И двете го обичали най-много на света!-прекъсваше я на свой ред Мими.

-Веднъж го завели в една сладкарница...да ядат еклери!Таткото много обичал еклери!

  Той едва удържаше да не се разсмее.Те съвсем сериозно пародираха неговите вечерни приказки които съвсем не бяха оригинални.И искаха да правят с него всичко което майка им правеше с тях самите.Накрая казваха:

-Хайде вече заспивай!-целуваха го бързо-Ама затвори си очите,казахме ти лека нощ!-и бързо тичаха в леглата си.

 Той се обръщаше тихичко и шепнеше на майка им:

-Искаш ли и ти да ме приспиш?И да ми разкажеш приказка...И да ме целунеш...

-За мене все не остава време...

-Тогава да ме събудиш...

 Но тя недоволстваше.

-Като че ли не са мои деца!Така явно ме пренебрегват!Какво правиш с тях?

-Не те пренебрегват...ти ги държиш на разстояние...Може би ревнуват.

 Понякога момиченцата полагаха трогателни усилия да не я разсърдят или да й помагат.Беряха й цветя.Наистина,най-често от саксиите и с корени...Просто бяха палави   а на нея й липсваше лекотата на общуването или много често беше уморена.Пък и се опитваше да ги възпитава и дисциплинира.

 Веднъж Иван говореше с Велизар в хола когато на вратата се показа Джини и поиска да му каже нещо на ухо.Сигурно беше за някоя пакост.При такива случай тя беше която съобщаваше за неприятностите.

-Татко,стана авария!Айрин се изака на килима-Айрин беше котката-И се изпишка!Ама ние хич не сме я видели!

-Обаче аз го изчистих!-съобщи сестра й-И изобщо не личи!Само искахме да ти кажем.А ти,ако искаш,кажи на мама.

-Мама нищо няма да разбере,чисто е!

-Ако ти не кажеш!

 Гледаха го очаквателно.Всъщност,вината не беше тяхна.Котката така и не се научи на хигиенни навици и не трябваше да я пускат вътре.

-Сигурни ли сте ,че не мирише?

-Да-каза Джини и за по-сигурно навря нослето си в килима на който тъмнееше огромно мокро петно-Даже мирише на хубаво!На шампоан!

-С шампоан ли го чистихте?

-Не можахме да намерим праха!-защити с главната перачка Мими.

-Какво става?-намеси се и Велизар-Да не смятате да плувате тука?

-Не.Засега само перат-обясни баща им.

-Татко,измислих!-извика Мими-Да го изсушим със сушоара!

-Страхотна идея!Няма ли да го навиете и на ролки?

 Не му беше до обяснения с Елка.Достатъчно беше че след няколко дни щеше да е без работа.Не че не го очакваше,то така или иначе трябваше да се случи.

 Беше работил вече пет-шест години и се стремеше към изява. Напоследък пишеше статии за някои вестници и списания.Беше модерно да се пише за икономика.Всеки мислеше че е много лесна работа.В пресата охотно се печатаха рубрики на актуални теми а за Иван не беше трудно да представи някоя тенденция  или интерпретация на статистически данни,дори чисто теоретични въпроси в достъпна,сбита форма.Имаше ясен ,изчистен стил,беше много точен в редактирането но не се отказваше и от собствен коментар.Това,на всичкото отгоре,носеше и допълнителен доход към не особено високата асистентска заплата.Признаваше пред себе си и че му е приятно да види името си в печата.Статиите му почти не се нуждаеха от редакторска намеса.

 И точно в това беше бедата.Една от тях беше вдигнала кръвното на партийния шеф в катедрата.Не беше нищо особено.В нея всичко си беше както трябва.И цитати от Маркс,и тълкувания на цитатите,и изводи от тълкуванията..

 Само че нещо се разминавало.Било марксология а не марксизъм.Беше си позволил да погледне на проблема отстрани без да се отъждествява с титана на мисълта и неговите наследници.Бедата беше в това че Иван с никого не можеше да се отъждествява и това непрекъснато биеше на очи.Никой не можеше да го пренебрегне и никой не можеше да трупа точки за негова сметка.Всички знаеха колко струва но не можеха да го използват.Той просто не им помагаше с макар и елементарно желание да се хареса.Не вярваше в ползата от серийните фалшификации, наречени научни съобщения.

 Беше станал огромен скандал.Горкият редактор,той пострада пръв!Нали беше икономист по образование,защо се беше предоверил на младия автор,защо не беше се посъветвал с партийното ръководство?Ами авторът?

-Ще те изхвърлят-каза Велизар-Глупаво е за една толкова шаблонна статия, но у нас е нормална практика...Не се надявай да те пощадят...

 Иван мълчеше.Мъчеше се да проумее дали това означава край на кариерата му.Не можеше да повярва ,че на тридесет години ще бъде ударен така жестоко.Ако беше за нещо значимо,за нещо за което си струваше да се бори,можеше да го понесе...но за това?

 Чувстваше се унизен.Бяха го посъветвали да се преориентира към друга катедра.Предстоял конкурс,каза шефът му.Той бил способен,да се яви и сигурно ще успее.

-Няма да стане-каза Вильо-Ще те допуснат на конкурса, но няма да спечелиш.За тебе в този институт вече няма място.

 Не се съгласи с него.Знаеше че е добре подготвен ,нищо не можеше да го затрудни.Просто нямаше къде да го засекат.

 А трябваше да го послуша.Велизар беше минал по този път.Беше направил на пух и перушина дисертацията на едно светило в провинциален институт.Така както само той можеше.След това направиха реорганизация в катедрата и той беше съкратен.Точно преди защитата на дисертацията си!

-Кой те кара да пишеш статии,каза на Иван една негова колежка с която беше доста близък.-така сам си го забиваш!Винаги могат да те хванат за нещо!Изобщо,не разбра ли най-сетне че трябва да знаеш откъде да преписваше и кого да цитираш...

 Беше тънка,нервозна и върла пушачка.Понякога се срещаха във вилата й когато мъжът й беше в командировка в чужбина.Беше истерична и оставяше следи от ноктите си по гърба и корема му.На дневна светлина не можеше да я възприеме.Държеше се на разстояние,сякаш току-що се бяха запознали.

 Разбра че така се държи с всичките си любовници, а те не бяха никак малко.Не знаеше защо се беше спряла на него,обикновения асистент.Безцеремонно му заяви че е постъпил като глупак.Да си търси учителско място някъде...Тя самата заминаваше на специализация в Германия.Бог знае как беше спечелила стипендията.Той дори не беше чул за нея.

 Вильо се оказа прав за конкурса.Иван премина през още едно унижение.Обявиха, че го е спечелил но след това откриха че нещо в документите му не било в ред,май жителството.И анулираха конкурса.

 Можеше да иска проверка.Можеше да се оплаква.Да ходи от инстанция на инстанция.Нямаше никога да отвори затръшнатите врати пред себе си.Беше уморен.Почти не се хранеше.Болеше го стомахът.Фиброгастроскопията потвърди диагнозата язва.Гълташе по една шепа лекарства.За първи път в живота си не знаеше какво да прави.Чувстваше се свършен.

 Елка не казваше и дума на укор но той усещаше неосъзнатия й ропот.И с право.Сега всичко щеше да легне пак на нея.Докога ли?Не беше се омъжила за неудачник.Беше го харесала защото вярваше че ще направи кариера.Знаеше че може.

 Знаеше че може да направи и компромис ако иска.Защо да не го направи сега?Не вижда ли, че просто си проваля бъдещето?Та той е създаден за учен!Нищо друго не беше подходящо за него.Никъде другаде не би успял...

-Мога да работя и друго,казваше Иван,на времето карах курс за заварчик,дори имам разряд.Винаги ще имам работа...

 Тя не го приемаше дори и на шега.Знаеше ,че в София има кранистки-зъболекарки и бояджии агрономи, но не го смяташе за нормално и беше напълно права.Освен това беше записал да учи второ висше образование-математика в университета.Как можеше да зареже всичко?Тя знаеше че му е тежко.Тревожеше я язвата му ,но мислеше че има и по-добър вариант.

.....

-Чакай малко-каза Нона,нека се върнем назад.Преди да изгубиш работата си,ти загуби и нещо друго...Или се лъжа?

-Друго?Не си спомням...Не знам какво съм загубил тогава...

-Спомни си.Нещо се е случило преди.Нещо което те е примирило с тоя начин на живот и ти е отнело някои илюзии...Защото си реагирал с готовност да пожертваш нещо, вместо да се бориш докрай....Вече си го правил и преди това?За какво не се пребори...или за кого?

-Наистина не знам.Може би е било така...Общо взето,бях разумен.

-Естествено.Дори и с...Диана?

-С нея?Какво общо има тя?

-Ти кажи.Какво стана след като я срещна с жена си.После.Имаше после,нали?

-Разделихме се.

-Просто така?

-Не просто така.Поисках я отново...

-И я видя скоро след това,нали?

.....

  Беше наистина скоро след срещата,много скоро.Отзова се близо до дома й.Не можеше да се закълне ,че е било случайно.Тогава се убеждаваше че е така.Беше месец преди жена му да роди.Хрумна му да й се обади,та нали затова беше дошъл всъщност!Тя сигурно нямаше да си е в къщи по това време...по това време?По кое време?Поколеба се.А можеше да се качи в автобуса и...у дома!

 Защо пък да не я посети?Какво от това,тя ги покани.Да,двамата, а сега беше сам.Но какво от това?Ами ако е в къщи и не е сама?Да,детето сигурно щеше да е с нея.Значи,може да отиде!

 Позвъни.Няма да е в къщи,разбира се,убеждаваше се той,невъз...

 Беше току-що излязла от банята,по халат.Мълчаливо се отмести и той влезе.Тя затвори вратата и понечи да се обърне и да тръгне пред него.Но той я спря.Без да каже дума,дръпна колана на халата и впи пръсти в бялата й кожа.Целуваха се почти яростно.Имаше чувството че ще изтръгне езика му от корен.Халатът се смъкна,тя беше вече разкопчала панталона му.Той я вдигна и положи на влажния плат в коридора,до вратата и коленичи пред нея.

  Любиха се безмълвно,дълго.След това видя синините по гърдите й.Беше сигурен че в началото ги е нямало,но кога ги беше направил?Тя тихо го притегляше към себе си и той не можеше да се откъсне от нея.Иззад вратата духаше,беше студено но той гореше.Искаше този безумен,страшно ням акт да продължи вечно.Усети че забива пръстите си в гърба му в мига когато свърши.Тя му причиняваше болка,небивала болка но и небивало щастие едновременно.Защото той чак сега осъзна че е щастлив...сега,с нея!Никога другаде или другояче...

 Около тях имаше разпръснати дрехи,бяха между шкафчето за обувки и вградения гардероб,на някаква пътека със стилизирани бели цветя...Усети че тя трепери,уплаши се да не настине и я отнесе към банята.

-Знаех че ще дойдеш...-чак тогава проговори тя-Гледаше ме с такова желание...Жесток си,знаеш ли?Ти си най-жестокият мъж когото познавам...

-Не съм.Никога не съм бил...Не мога да бъда...

-Трябваха ти осем години да се решиш!

-Да се реша на какво?

-Да ме потърсиш.

-Но ти се омъжи!

-И ти се ожени...

 Тя понечи да облече халата но той я спря.

-Недей,искам да те гледам...

-Студено ми е...

-Ще те стопля...

 Целуваше я и се мъчеше да я обгърне отвсякъде.Бедрата й бяха съвършени,коремът гладък ,без следа от прекарана бременност.Тънки глезени,розови пръстчета...Беше съвършена,колко съвършена!И това го накара да престане да разсъждава.Можеше да остане тук...можеше да продължи...

-Ще се събуди-каза тя.Имаше предвид детето.

-Но няма да дойде тук,нали?Хайде,ела...

-Не мога да повярвам...

-Трябва да повярваш,ти вече вярваш,нали?Ти винаги си го искала,искала си да бъдеш с мене!Остави ме да си мисля така...

-О!Господи,но ти го знаеш!

“Не обичам мъжете които говорят когато правят секс,беше казала Джини.,Ти мълчиш,някой те е научил...някоя която също мълчи...”

 Да.Тя също мълчеше.Притегли я към себе си отново...

 Трябваше да си тръгне.Да я излъже че пак ще дойде.Че ще се срещат често.Той го искаше.Тя също.

 Но никога не бяха се виждали често.Не можеха да се виждат.Не беше нито заради Елка,нито заради детето.

 Тя увисна на врата му.

-Кога?-попита той.

-След осем години ,може би...-отговори тя.

-Или след осем часа....

 Елка не попита къде е бил.Държеше на секса и като бременна.Сигурно мислеше че по този начин го запазва за себе си.Той нямаше нищо против, но една седмица след срещата с Диана предпочиташе да е на тъмно за да не види жена му драскотините по гърба му.Не чувстваше угризения.

 Диана беше негова по право ,още от дете.Никой не можеше да му я отнеме,нито да му забрани да я вижда когато поиска.Или когато тя го поиска.Не и Елка.Или Димо.

-Имам гост-каза тя когато отиде следващия път.Наистина беше скоро.

 Димо се беше полуизлегнал на леглото  облечен в същия халат,с чаша уиски в ръка.Току-що се беше върнал от поредното пътуване и явно се чувстваше много добре защото знаеше че е за малко тук.Беше добре сложен,мускулест,с бронзов загар и светло сини очи в контраст на потъмнялата коса.Тя беше доста дълга,права.На стола бяха небрежно метнати дънките и полото му.Край тях дъщерята на Диана играеше с чисто нов огромен Мики Маус.

-Миличко-каза той и погали Диана по гърба-Донеси още една чаша!

 Ръката му се плъзна още по-надолу.Тя излезе.

-Е,и какво?-попита Иван-Ясно ти е,нали?

-Да-отговори братовчед му-И на тебе ти е ясно,надявам се.Не се впрягай,аз съм толкова рядко тук...нямам нищо против.Тя има нужда от мъж докато ме няма...

  Димо се усмихна и зъбите му светнаха-бели,равни и здрави,способни да захапят и да сдъвчат на каша каквото им подадат.Беше самоуверен,силен мъж на когото адски вървеше в момента и се радваше на живота си.Можеше да има всичко и не се отказваше да го вземе.Диана подаде чашата, но Иван не можа да си наложи да отпие.

 Димо нямаше нищо против да спи с нея докато го няма!

 Но той имаше много против и още как!Сега и изобщо...не беше сигурен че е способен да дели Диана с някого...Изведнъж се сети че трябва да се прибира.Само се отбил.Разбира се ,и тримата знаеха че не е така.

 Димо го изпрати до вратата все още по халат.Диана слагаше Мая да спи.Мимоходом му разказа какви щури мацки имало в Бургас.Имал едно гадже,страшна работа!Замеряла го с обувки всеки път когато се връщал от София.

 Веднъж си тръгнал от тях и се спрял под балкона й.Минало едно момиче и той по навик подсвирнал.Приятелката му мигновено грабнала една саксия и я хвърлила по него.Добре че не го улучила!Казала че ако все така тича по всяка шафрантия,ще го скопи!Щяла да му закове тестисите с шишчетата за месо за леглото.Димо много обичаше шишчета.

 Той смяташе че ако една жена не пощурява поне три пъти седмично, за нищо не става.Иван знаеше че не харесва особено Елка.Просто не я възприемаше като жена.Той беше по върховните жени които те изненадват на всяка крачка.С Диана бяха приятели и нищо не можеше да й откаже.Иначе не му била интересна.Макар че е толкова красива...Абе не е хубаво да е толкова красива!

 Иван беше бесен.Защо тогава ходи при нея, щом не му е интересна?И изобщо,какво разбира от жени?Обожава някакви откачени курви, а спи с Диана!

  Само че това си го помисли вече в асансьора без да му го каже.Тръгна пеша за да му мине.На отиване си беше представял как го посреща пак полуоблечена и вече този път ще се любят нормално в леглото й.Сети се че не бяха се любили в легло,дори не знаеше как изглежда то.Не беше влизал в спалнята й.При тази мисъл почувства яд,болка и възбуда.Ама че история!Дали братовчед му беше коленичил пред нея?Едва ли!За него тя беше”миличко”момиче ,момиче което му е под ръка когато реши да се поразходи до София!

 Не,нямаше смисъл!

 Дори ако не беше се омъжила,дори ако не беше с Димо...даже ако не бяха се любили...беше все едно!Той щеше да я има!Винаги е била негова,дори изобщо повече да не се срещнат!Нищо нямаше смисъл без това.Щеше да е свършен без тази любов...Не.Никога повече.Никога.Окончателно.

....

-Никога?

-Така мислех тогава.

-Но се срещахте.

-Рядко.За последен път преди няколко години,малко преди осемдесет  девета.

-А след заминаването на Димо?

 Не,тя се омъжила скоро след това за втори път.Направила избор,все пак.Нито единия,нито другия!

-А Димо?

 Оженил се три години след това по много интересен начин.За една ученичка в последния клас на гимназията.Момичето трябвало да се прибере за ваканцията в Карнобат, но вместо това слязло в Айтос, където я чакал Димо с често новата си “Лада”.Щом влязла в колата ,я накарал да се съблече и метнал в полите й индийска памучна рокля,турско сабо и сако от естествена кожа много на мода тогава.Когато момичето свалило блузката си,прибрал сутиена й с думите:”Миличко,стига си се мъчило с тези простотии!”

 И отпрашили към някакъв хотел на Слънчев бряг.Момето зарязало училището,после завършила като частна ученичка, а на следващата година са родили близнаците,Камен и Калин.Димо направил луда фиеста в бара докато една от мацките се сетила да попита колко комплекта пелени са приготвили.Доколкото можел да се сети младият баща,май бил само един.И двамата със загрижената дама тръгнали по магазините да наваксат пропуска.Тя дори му дала пари назаем ,защото той похарчил всичко за черпене.

 После я поканил в къщи на едно кафе с райбер и не щеш ли ,заварил тъщата!Започнал огромен скандал,намесили се всякакви роднини.Тъща му твърдяла че крушата не пада по-далеч от дървото.Че била на почивка с една жена от тяхното село /И цитирала името на най-известната клюкарка!/Та тя я осведомила че баща му още не си е седнал на задника , а е почти на шестдесет!Щяла да си вземе дъщерята и да се маха! И тъй нататък,и тъй нататък...Димо за кой ли път проклинал тъпата си идея да й даде ключ от апартамента.

 Когато дъщерята се прибрала от родилния дом,казала :”Не!”,а когато майка й си тръгнала след месец/цял месец!/ му строшила в главата сервиза от дуралекс .Димо й подарил този сервиз точно преди да роди!

 Бебетата спели кротко, а семейство Кондови си казвали какво мислят един за друг.

 Тя:”...Боклук,отрепка!Мъкнеш се след всяка кучка!Ще се скапеш от някаква болест ,че и на мене ще я натресеш!Ама ще имаш да вземаш вече!Сега излизам и лягам с първия срещнат!Да знаеш,тук ще го доведа и пред тебе ще го направя!И нищо няма да можеш да сториш,шибаняко смотан!Ще ме молиш да спра да хойкам,ама няма да познаеш!”

Той:”Е,хайде сега!Голяма работа!Ако искаш да знаеш,нищо нямаше!Бях се напил от радост и без това нищо нямаше да свърша...”

Тя:”Как ли не,като че ли не те зная!Като видиш курва,хич и не близваш пиене!Все за чукане мислиш!Как ще се проявиш като полов атлет...поне да беше!”

 Но в края на краищата дългобедрата Маринела не излязла на улицата защото той я заплашил ,че откъдето и да мине,той ще е първият срещнат...И тогава тежко й!Тя казала :”Ще видим!”,креватът успокоително заскърцал ,Димо все нямал време да го смаже и съседите въздъхнали с облекчение, че още един брак се е запазил непокътнат...

 От цялата работа имало един положителен ефект.Димо вече не ходел при Диана!София му се струвала много далеч.Когато се срещнели,му разказвал за Мириам от Кейптаун ,за Хана от Рощок,или за някоя мулатка от Куба.Кубинските курви били върха и никоя не можела да се чука като кубинска мулатка!Предлагаше му някакви супер презервативи ,съветваше го да опита с някоя студентка,тук нали има всякакви...Изобщо,мъчеше се да го направи човек,според него.Плъзгаше равнодушен поглед по Елка ,а момиченцата го зяпаха възхитени.Жена му най-редовно го заплашваше, че ще го остави ,но доколкото Иван знаеше ,дори не му изневеряваше.А можеше да го прави без всякакъв риск!После реши ,че няма да го убива,няма да го оставя,ще живее с него за да го тормози!Но за Димо това имаше обратен ефект.Нека го тормози колкото си иска ,само да е навита все така да се любят във водата почти пред погледите на слънчасалите летовници!

 При тези излияния пред братовчедите им,тя го риташе по пищялите или забиваше лакът в корема му,Елка се изчервяваше а Иван се забавляваше.

 Не беше се карал с Димо.И защо?В определено време от живота си той беше с Диана.Тогава хладилникът й беше пълен с деликатеси,гардеробът й редовно се подновяваше а в кухнята бръмчаха разни хитри машинки, с които приготвяше такива вкуснотии!Какво друго можеше да й даде?

 Да,Димо беше друг.А за него нещата стояха различно.Много различно.

 В момента когато престанеше да я вижда,щеше да си отиде нещо много съществено от живота му.Не знаеше точно какво.С нея като че ли беше в друг свят.Свят на красота,на страст,на екстаз до полуда,на пренебрежение към ежедневното,дребното,необходимото... Уютен и същевременно непрактичен и неистински свят.Свят на младостта,на илюзиите ,с които уж се беше разделил.Никога не й се обаждаше предварително и винаги я сварваше сама.По всяко време.Като че ли го чакаше.

 Знаеше ,че не е така.Беше станала известна,имаше много връзки.По неин адрес се носеха не много приятни слухове.Но тя му казваше ,че го обича.

 Никоя не беше го казвала.

 Елка казваше:”Толкова ми е добре с тебе!”

 А Джини се беше изсмяла на плахия му въпрос какво чувства към него.

 Диана не го питаше,не настояваше.Отдаваше се пълно и безрезервно.Може би само за мига,може би защото нищо не следваше от това...Сякаш казваше:

 “Ето,това съм аз!Това всичкото е за тебе!Ако искаш още,не мога,нямам повече!Ако имах,щях да ти дам...”

 Тя наистина вярваше ,че дава всичко възможно...

 Не говореха за жена му.Нито за миналото.

 Той никога не й каза за обидите и огорченията които му беше причинила.Тя нямаше да го разбере.И може би наистина той сам си беше виновен за тях.

 Затова се опитваше да ги подтиска.Беше чувствителен,страстен до екстаз,ревнив,понякога жесток.Сигурно я обиждаше с внезапните си появи.Но никога не го призна.Искаше да бъде нечувствителен,въздържан,коректен,студен.Искаше да бъде просто негова любовница.Но не беше.

 Не можеше да осъзнае колко я обича.Бягаше от нея и се преструваше че си отива.Бързаше да я види ,а си казваше че просто минава оттам.Умираше от желание ,а се убеждаваше че вече е свикнал с нея физически.Като че ли с Диана можеше просто да се свикне!

 Усещаше че потъва.Потъва в обикновеното,в спокойствието на всекидневието, което жена му неуморно градеше за него.В онова създадено от самата нейна голяма илюзия щастие наречено “семейно разбирателство” в което и той самият вече вярваше.Тя ревниво бранеше този образ на съвместния им живот.

 Всички знаеха колко много си подхождат.Колко грижовен,колко спокоен,колко уравновесен е той.Колко го уважават всички близки и роднини,съседите ,а също и в работата му.Той ще стане известен учен,нали?

 Трябваше да се научи само на едно нещо.Може би да стане по-удобен.Да скрие и последната искра от истинското си “аз” някъде дълбоко,така че и сам да не може да го открие...Трябваше да бъде такъв какъвто другите искаха да бъде.

 Разказваше всичко това с равен,печален тон сякаш учуден от самия факт че го е признал.Изведнъж усети че е станал малко злобен.

 -Съжалявам,Нона.Не исках да говоря за това!Тя не е виновна,просто се грижеше аз да съм добре.Както тя го разбираше...

-Няма нищо.Повечето го разбират точно така.

-Аз също не подозирах че съм се крил зад образа който жена ми и околните искаха да видят.Не знаех че съм бил лицемер...

-Не.Просто си искал да те оставят на мира.Ето,аз съм такъв какъвто ме искате.повече не се занимавайте с мене!Защита,не маска.И аз опитвах същото...

-Защо се получи така?

-Жена ти беше комунистка,нали?

-Още от студентка.Дори по едно време беше и партийна секретарка и се радваше, че я избраха...Мислеше, че може да е справедлива и да помага на хората.Уважаваха я.Наистина помагаше.Сега също.Тогава не я разубеждавах.Нито съм я съветвал да си хвърли партийния билет след десети ноември.Но тя го направи.Никога не е печелила от това членство.Просто беше в списъка на тая партия...

-А ти?

 Имал подадени документи но не станало.После ги изтеглил.Всъщност събитията изпреварили евентуалното му приемане.Работел в катедра по политически дисциплини,било неминуемо ,особено след издънката със статията.

 Нона не можеше да повярва.Наистина ли го е решил сам?Да,винаги е решавал сам.А родителите му?Те не били комунисти.Щяха ли да го осъдят?Не,едва ли.А да одобрят?Не мисли,особено баща му...

 А жена му?Радвала се че е взел такова решение.Защо?

-Не знам.Сигурно заради кариерата.Беше й омръзнало да имам постоянно неприятности.Смятала е членството за нещо като имунитет.

-Не знам дали си се замислял...Тези хора не бяха съвсем нормални,каза Нона,колкото и качествени да са сами по себе си.Живееха и още живеят с въображаемите си мисии да ни помагат ,да ни правят удобни.Имам чувството ,че дори не се любят нормално ,а с претенции за съвършенство.Постоянно искат да показват превъзходство което не притежават...Може би това е присъщо на тъй наречените обществено активни индивиди...Тези,които винаги имат какво да кажат,винаги развиват кипяща дейност...все в името на общото благо...никога не съм ги разбирала.

-И ти ли си живяла с комунист?

-Всеки е живял и е търпял последиците от изкривяването на битието си.Една сестра ,с която работя,казва ,че за това не е важно дали е бил комунист тридесет години или три месеца...Има предвид мъжа си,естествено.

 Жена му се стремяла да подпомага издигането му,особено след десети ноември.Сега е времето,казвала тя,вече не е нужно членство.Просто трябва да покажеш какво можеш,да харесаш на някого...Ти можеш да се харесаш на мнозина,трябва да успееш!

 Тя би утъпкала пътеката по която да стигне до върха стига да можеше.

 Но не можеше и затова пое всичко в къщи върху себе си.Точно за да го види на върха.Постоянно повтаряше колко й е трудно,на нея и на момичетата.Но той трябвало да се наложи.На всяка цена трябвало да прокара своето за да си отмъсти.Да си отмъсти?Никога не беше смятал че има повод за отмъщение...

 Не беше убеден че трябва да се занимава с политика.Можеше да остане само експерт.Само експерт?След като толкова надвишава околните?Трябва да се стреми към ръководен пост в коалицията,той го заслужава повече от мнозина други!

 Това не се вписваше в неговите планове.Той си беше останал безпартиен.

 Болестта му беше досадна пречка,грешка която забавяше събитията но не ги отменяше.Той щеше да я преодолее.Тя не можеше да допусне да го загуби точно когато трябваше да направи решителната крачка.Можеше да му позволи някоя волност с друга жена.Макар че беше ужасно ревнива.

 Но целта оставаше.Не биваше да я забравя.Или подминава.

-Изненада ли се ,когато научи за произхода ти?

-Не зная,тя не искаше да говорим за това.Не я засягало,щяла да го забрави.

-Защото вече го е знаела.Това е единственото обяснение.Тя е знаела истината за тебе и е имала комплекс не заради самия факт ,а защото той може да се представи за срамен.Българите са открити расисти по отношение на циганите, а тя не е могла да преодолее желанието си да те направи свой мъж.Въпреки тази унизителна според някои истина.Жените са такива когато обичат...Искала е да я скрие от себе си дори,треперела е да не научиш,дори повече от майка ти!Искала е да се изявиш,да блеснеш...тогава нека някой посмее да я уязви!Той е супер,той е съвършен!Какво са другите мъже в сравнение с него,какво знаете вие за него!Какво сте вие пред него!Господи,колко е права да мисли така,да действа така...Все пак,в началото е имала резерви и затова се е колебаела дали да спи с тебе...Знаеш ли,прекланям се пред желанието на жена ти да направи живота ти успешен!Ти наистина й дължиш много...

-Сигурно си права.Но има и друго...

-И какво е то?

-Аз самият исках всичко това.Може да съм суетен и с погрешни амбиции.Бил съм едно от умните деца на безпартийни родители.Като тебе.Ти също си била предложена за партиен член,нали?Защо сме се стремили към това?

-Първо, за да ни имат за хора а не за човекоподобни.Да не ни тъпчат всякакви нищожества.За имунитет,както каза ти.Може би за да избием тайните си комплекси за безпартийните си родители, които нищо не постигнаха, с изключение на това че ни отгледаха.Може би и за да прекършим някого и ние...

 Знаеш ли,моята баба не можеше да чете а на Тодор Живков викаше “Царя”,просто не я интересуваше управлението и неговата форма.Не я интересуваше кой управлява.Щом е власт,значи е царска.Беше дълбоко религиозна.Ходеше редовно на църква в един комунистически малък град.И спазваше всички ритуали съвсем точно.Живя и умря като някогашните българки.Не можеше да допусне ,че има нещо по-важно от вярата и ритуала...

 Майка ми си въобразяваше че не вярва.Мислеше ,че ако има Бог,то той трябва да раздава справедливост в този видим свят и точно според нейните разбирания...Аз пък знаех ,че не вярвам.Прекалено отричах вярата.И като всичко прекалено,моето неверие беше всъщност маскирана вяра...Да се облегна на висшата и справедлива сила ,се оказа единственото ми желание...Може би не завинаги.

 Така...Да се върнем на жена ти и мъжа ми,ако искаш...Нейната страст да те издигне не е нищо друго освен маскиран комунистически хъс към властта.Тя се е отрекла или мисли че се е отрекла ,но всъщност те тика към унищожение със същата сила ,с която би го правила по времето на Сталин...Един Мефистофел който не помни кой е и защо е в женски образ изгражда своя Фауст.Привидно.

 Иван мълчеше.

-Може би трябва пак да повторя ,че е с най-добри намерения.Че го прави за добро.Тя така сляпо вярва,че ти можеш да промениш нещата коренно,че няма да се изхабиш,че няма да се корумпираш или умориш.Че ти си спасителят на нацията...Прибави към това и твоята свободна воля сам да избереш мисията си...

-Нона,тя не вярва в добрия цар или в идеалния водач.Още по-малко мисли че това съм аз...Твоите разсъждения са много хипотетични.

-Напротив.Тя вярва в един конкретен демиург.Не в Бог и неговия морал...Защо,мислиш,сектите привличат млади хора и бивши комунисти?Заради категоричността на посланията си,внушението за абсолютна истина и безапелативност.Те си служат с методите на тоталитарните партии.Бог е заместен от пастора!

-И тя да е подвластна на такова мислене?Не,ти не я познаваш,тя е много критична към всичко...

-Изпитала съм го на свой гръб.Мене също ме убеждаваха да се стремя към ръководен пост.Трябвало да се кача на гребена на вълната защото съм била неопетнена,не съм била свързана с номенклатурата...Кой,мислиш?

-Мъжът ти.

-Да.Един много уважаван бивш партиен секретар.Мъчех се да разбера защо.Звучи доста цинично за тях.Ако не ни обичаха...Просто бившите и настоящи комунисти винаги имат отношение към властта,винаги се чувстват свързани с нея...Това е като болест,като вирус в генома...

-Били сме в подобни положения,пред един и същ избор...

-Винаги сме били пред едни и същи избори.Но ти не ми разказа какво стана след злополучния конкурс...

...Наистина бил готов да работи физическа работа.Временно, разбира се.Докога обаче?Вървял безцелно ,снегът покривал дърветата и се топял в косата му.Изведнъж видял нещо познато.Жена на зряла възраст,със старомодно палто три четвърти и плетена шапка ,рисувала в парка.Крачолите на панталона й били пъхнати в ботушите а в устата й димяла цигара.Не се лъжел.

-Здравей-сложил ръка на рамото й.

-Здравей-продължила да рисува тя, без да го погледне-Искаше ли за ме видиш или е случайно?

-И двете.

-Тогава ще почакаш ли малко, ако искаш да пием нещо у дома?

 Съгласил се.Винаги се съгласявал с Джини.

-Нещо не е наред ли?-осведомила се тя-Много си оклюман.

 Разказал й за патилата си.

-Така става, когато се занимаваш с фалшиви науки!Зависим от всичко и всекиго.

 И тя като братовчед му не харесвала професионалния му избор.Но откъде е можела да знае ,че десетина години по-късно той самият щеше да обяви края на политическата икономия,науката която изучава и преподава повече от двадесет години!

 Нейните работи били горе-долу.Излагала картини но както и по-рано,най-хубавите държала в къщи.Тях никой не ги искал, поне официално.Когато влезе в апартамента й,му се видя доста уютен и подреден и това не можеше да не го учуди.О,това ли!От време на време идвала сестра й да разчиства боклуците.Е,понякога изхвърляла и нещо ценно и се налагало да търчи до контейнера но нейсе...Дъщеря й била вече в Израел./”Не питай как успя да замине!”/Завършила математика,омъжила се и работела като учителка.Имала син,Рафаел.Не знаела кога ще я види отново.

 Имала един клиент,купувал картини от нея.Бил преподавател в един технически институт.Можела да се обади за някакъв вариант.

-Само конкурс-каза Иван-конкурс, за който да съм сигурен че не е предварително решен.Той може да ти каже поне това...

 А конкурс,обявен за него?Ами,такова нещо не може да има!Добре,да й се обади утре или след няколко дни...Става ли?

-А пиенето?-попита Иван.

-О,извинявай!-сети се тя и започна да приготвя кафе.Беше си същата,само в косата й белееха косми.

-Станал си чудесен мъж.Вече съм стара за тебе,нали?

-Ужасно!-той като на шега смъкна пуловера й.

-Имаш дъщери,нали?

-Две.Голямата е Мария...

-А малката?

-Виргиния.

 Тя едва не подскочи и ципът на панталона й засече.

-Да не искаш да кажеш ,че е наречена на мене?

-Не-беше вече по бикини.-И двете са наречени на Светата Дева.

-Ужасно съм остаряла,нали?

-Ужасно...

-Тогава защо...

-Обичам стари жени...ако не говорят когато си лягам с тях...

-Не е заключено!

-После...

-Ела оттатък,по-топло е!

-Не ми е студено...

-Наистина ли?

 Тя стана и отвори балконската врата.Излезе на терасата както си беше гола,взе топка сняг и я сложи между гърдите си.Той я прегърна.Снегът започна да се топи.Пъхна крака си между нейните.Косите й миришеха на цигари и това го възбуждаше.Само когато беше с нея.Гърдите й бяха все така твърди и зърната го бодяха както някога.Усети езика й в ухото си и изведнъж си спомни всички начини на любене които беше усвоил с нея...

-...не мога повече...

-...тук...Да!

 Любиха се прави и между тях се топеше горещия сняг.Изтичаше или се изпаряваше с дъха от устата им.Завършиха на пода сред угарките от съборения пепелник.Балконската врата стоеше отворена и от горната тераса висяха ледени шушулки.Беше толкова неразумно да се любят на студено, обаче беше върхът на всички сексуални преживявания които беше имал.

-Разкажи ми за момичетата.Те са част от тебе и искам да знам какви са...

-Много са различни една от друга.А на външност ...повечето хора казват ,че си приличат.

-Коя обичаш повече?

-Не знам.Сигурно и двете.

-С коя не би се разделил никога?

-Все ще се наложи,и с двете няма да сме заедно...Ще се омъжат,ще заминат някъде...Кое момиче е останало при баща си!

-Но коя би запазил ако имаше начин?

-Джини,разбира се!-беше категоричен ,но и много учуден от отговора си.

-Шегуваш се.

-Не.Не знам на кого прилича.Просто те заставя да я обичаш...особено мене!Може би изобщо не й е трудно да се наложи.

-Наистина си хубав!Нека те нарисувам...много ми се иска гол!Но ти няма да се съгласиш,много си консервативен!В това отношение изобщо не си направил крачка напред!А си такъв мъж...

-Защо не се откажеш да ме използваш за модел?Не се ли страхуваш ,че се повтаряш?

-Не те използвам и не се страхувам...В тебе нищо не се повтаря...Увековечавам те във всеки момент...В тебе има особен стил,особен свят...Не че ми харесва...Шегувам се,разбира се!

-Какво рисуваш сега?

-Един цикъл,казва се “Цигански очи”...Нещо като галерия от портрети на стари цигани.В тях има нещо, което не мога да опиша...

-Само го рисуваш.А младите?

-О,младите!На два пъти ми отмъкнаха портмонето.Изобщо не разбрах как го направиха!Рисувах бабата,бях занесла шоколад на децата...А някой ми отмъкна мизерните двадесет лева...

 Беше облякла някакъв размъкнат халат и се канеше да го рисува.

-Джини,моля те!

-Е хайде,стига фасони!Добре де,няма да си гол...-и тя запали поредната цигара.

-Обади ми се утре-каза после вече на вратата.

-Добре.Но искам да си сама.

......

-Едва ли някой ще се натиска за това място, защото е временно ,по заместване.

-Нямам избор.Благодаря ти.

-Има защо.Седни тук.

-Защо тук?Искам по-близо до тебе!

-Още не.Сега ще позираш.Гледай пред себе си и си мисли за това което те вълнува в момента...

-Ако си мисля за това,портретът няма да е на светец.

-Ти не си светец.

-Безспорно.Нарушавам много Божии заповеди...

-Ти си трън от рая.

-И какво ще рече това?

-Ти си хубав,умен,талантлив.Почти съвършен.Имаш уравновесен характер,дори невъзмутим понякога.Стабилен си,не си конфликтен.Толкова си идеален,истински кандидат за постоянно жителство в Рая.Но ти държиш на своето.Ти си упорит.Не се даваш.Ти просто БОДЕШ!

-Естествено.Зодията ми е такава...

-Не,остави зодията!Ти си едно доста бодливо съвършенство.Трън.Но трън в РАЯ не може да има.И тебе те изхвърлиха.Ти слезе при нас,несъвършените...Вече си само ТРЪН от РАЯ.

 Той се опитваше да следи мисълта й.Тия словесни водопади бяха нещо ново за старата му приятелка.Или просто не я е познавал достатъчно?

-И какво се очаква от мене?Да поема отново към рая ли?

-Едва ли.Рая само ще го сънуваш,моето момче!Тук,долу,съвършените вършат черната работа.Това което ние не можем!Не знаеш ли?Опитват се да превърнат печалното ни ежедневие в подобие на спомените си.Никой не ги обича.Не им помага.И с право!Ние не знаем какво е да си бил в рая...И защо да го искаме?Толкова ли ни е необходим?Не,ние изобщо нямаме представа какво е да си райски жител по рождение...

-...и да си изхвърлен от там!

-Не залагай на този конкурс.Моят приятел не е фактор там,просто ме осведоми за тази възможност...

-Добре.Ако стане.

-А ако не стане?

-Ще ми платиш за позирането.Нали си плащала на циганите?

-Шегуваш ли се?

-Не.Всичко струва пари.Мога и да заварявам.Казах ти вече! 

 Тя остави четката.

-Знаеш ли,много приличаш на моя мъж..

-Казвала си го вече.Но той е музикант...

-Не е само музикант.Беше готов да зареже музиката ,ако не може да живее свободно като такъв.

-Едва ли.Той е гений!Как човек зарязва това заради което живее?

-Не го познаваш!Щеше да мие улиците,да чисти канали...Той не искаше нищо даром от това общество, което презираше...То не го признава.Добре,той ще го накаже като го лиши от таланта си...Или ще свири както  си иска и каквото си иска,или изобщо няма да свири...После намери по-добро решение.

-Но това не е решение за мене.

-Емиграцията?Не знам.

-Защо ти не замина?

-И без това нямаше да можем да живеем заедно.

-Но не се омъжи втори път!

-Нямах кандидати.Е,имаше един който се опитваше да живее на мой гръб...

-Още тогава ти казах!А ти мислеше ,че е от ревност!

-Сигурно си бил прав.

-Сигурно.Не знам защо, но ми се струва ,че още тогава разбирах от пари повече от тебе.Какво съска така грозно?

-Пералнята.Не изпуска водата нормално ,а църка като че ли се празни калпав...знаеш какво!Може би разбираш от перални?

-Почти-той я огледа внимателно-Маркучът е запушен.Филтърът трябва да се чисти понякога.Ето,това се развива...

-Така ли?Ако си свършил,заеми мястото си отново.Скоро ще свърша.

-Помниш ли картината която ми подари?

-Да.Защо избра точно нея?

-Не знам.Имах усещане за косите й.Знам какви са на допир.

-Ти си безнадеждно романтичен.

-Нищо подобно.

-Не си я намерил,нали?Не я търси.Тя сама ще те намери...

-Джини!-той понечи да я прегърне.

-Остави ме,още рисувам!

-Това е просто картина.

-Нима?-тя го погледна иронично.

 Той все по-настойчиво я галеше.Бяха се любили веднъж но с нея това никога не беше достатъчно.Тя,обаче не реагираше.

-Вече е голяма...

-Кой?-беше забравил.

-Момичето.Вече е жена.

-О,Джини,престани!

 Той търсеше устните й и с вече привичен жест сваляше дрехите й.Никога нямаше да забрави преживяното.Искаше да го продължи.Нещо като белия сняг...а преди него белият гълъб...

 Искаше да продължи.Джини беше права.Искаше да продължи картината.

 Тялото на Джини наистина беше несъвършено.Тя го знаеше и го изтъкваше с подчертан сарказъм към себе си.Беше непредсказуема  в секса.Можеше да остане хладна и да му създаде комплекси  или да се съсипе от оргазми.Никога не знаеше как и кога ще свърши.

-Върви си-каза му неочаквано скоро след акта.

-Пъдиш ли ме?

-Трябва да си подготвиш документите.

-Едва ли ще е точно сега.

-Не трябва да отлагаш!Никой няма да ти прости втори гаф.

-Дори и ти?

-Аз?Какво значене имам аз?

-Джини-меко я укори той-Защо ми се караш?Искам да прекараме заедно още малко време...

 Тя мълчеше.

-Джини?!

-Какво още искаш?Опитах да ти помогна,не ти ли стига?

 Той беше стъписан.

-Аз...-опита се да се усмихне-не те разбирам!

-Какво има да се разбира?

-Мислех ,че сме приятели.Не сме се карали.Надявам се, че не съм те обидил никога...

-И смяташ че това е достатъчно?

-Наистина,тогава бях момче,бях съвсем незрял ,а се опитвах да докажа мъжественост...Сега вече зная много повече...-чувстваше че говори не каквото трябва-Вече съм на тридесет...Мога много да дам на една жена...

-И какво като си на тридесет?Много важно!Порасъл си,значи!Тоест,вече трябва да се влюбя в тебе!Интересно,какво си въобразяваш?Може и да сме били приятели,беше ми забавно с тебе.Беше толкова стеснителен,неопитен...Сега разбирам ,че е било от гордост!Винаги си бил ужасно горд и смяташ ,че всеки  ти е длъжен с нещо,най-вече с любов!Всеки трябва да прелива от обич към тебе без да си мръднал пръст!Искал си и аз да се влюбя в тебе.Мислел си ,че тогава е невъзможно защото си бил почти дете...Но сега...Сега си зрял мъж и е просто задължително...Не,моето момче,това никога не е било!Не е било възможно,не е по силите ти и сега...Разбираш ли или още трябва да ти повтарям?

-Само не казвай че си се забавлявала!

-Точно така,забавлявах се!

-Джини,но и на мене ми беше забавно ...Обаче не съм се забавлявал ...или не само!

-А аз се забавлявах.Само.Нали знаеш че имах и други любовници.Мъже.

-Лъжеш!

-Така е!-беше почти разярена-Ти направи избора си!Още тогава!

-Жалко-Иван беше вече на вратата-Много жалко.Защото аз винаги съм те обичал.

 Обърна се и тръгна по стълбите с гъвкава младежка походка.

 Тя остана на вратата миг,после я захлопна и яростно загриза пръстите на ръцете си.Ноктите отдавна вече бяха изядени.

-Обичал ме!Господи!-обърна се към портрета тя-Никога не ме е обичал!Никога!-Беше се държал като обиден хлапак след като най-хладнокръвно я беше оставил преди години заради една девствена еснафка!

“Не,няма да заплача заради него,повтаряше си Джини докато хълцаше на пресекулки на леглото.Той никога няма да разбере че плача...”

....

 Когато се прибра в къщи Иван свари момичетата сами.Беше събота и жена му отработваше някакъв празник.

-Татко,каза Мими,има достатъчно топла вода.Включих бойлера преди три часа.

-Мими,ами ако гръмне?Знаеш че е без реле и не може да се изключва!

-Но водата е много гореща!

-И можем да се къпем и тримата!-допълни Джини.

-Това ли намислихте?Казвайте бързо каква друга пакост сте направили днес!

-Никаква!Леля до ей сега беше с нас!Моля ти се ,бе татко!Ще видиш колко ще е хубаво!-Джини както обикновено беше заела мястото си на коленете му-И без това мама каза да се изкъпем днес!

-Татко,измислих!-каза Мими-ако се срамуваш от нас,можеш да се къпеш с бански!Защото всички момчета се срамуват...И когато пишкат също!

-Ето ти банския!-скочи от коленете му малката-Ние го намерихме!

 Заговорът беше съвършен.Пред него той беше безсилен.

 От топлия кран излизаше пара.Бойлерът беше включен повече от четири часа защото Мими едва познаваше часовника.

-Добре-каза Иван.Събличайте се!

-И ти,и ти!

-Разбира се,и аз...И без това ще ме изкъпете...

 Обидата от неоснователните упреци на Джини бърже се изпари.Той беше казал истината.Винаги я беше обичал.Защо връзката им да не продължи?защо жените смятат че ако ги обичаш,трябва непременно да прекараш живота си с тях?

-Готов ли си?-Мими беше вече съвсем гола.

-Да.А вие?

-Да.Само да се изпишкам!-каза дъщеря му.

 Той приготви двете малки халатчета.Децата дотича и бързо цамбурнаха във ваната.Започна да ги сапунисва,сложи им шампоан.

-А на тебе?-каза Джини-Дай аз да те изкъпя!Ти си моето момче!-и започна да го трие с гъбата-Ето ти и шампоанче!-и изля цяла шепа.

-Джини,какво правиш,ще ме ослепиш!

-А ти защо не си затвори очичките?Бързо плискай с водичка!-намеси се и Мими.Падаше му се,те точно повтаряха неговите думи и действия.

 Вече се бяха измили и само се плискаха с топла вода когато се върна жена му и като се ориентира през кълбата пара,попита:

-Каква е тая лудница?

-Къпем се-каза Иван-Ще дойдеш ли при нас?

-Играем на басейн-поясни Мими-Мамо,виж как ще се пусна под вода!

-А аз скачам!-викна Джини-Скачам!-и пльосна във ваната.

-Я оставете!-дръпна се Елка-По-малък си от тях.

-Да,признавам си...

-Всичко сте измокрили!И шампоана ми сте изхабили!

-Ние ти купихме друг.За осми март!-оправда се малката.

-Джини!-ръгна я Мими-това е тайна!Защо казваш?

-Ваньо...не знам какво да мисля...Имаме такъв проблем!

 Проблем.Разбира се,проблем!Той беше без работа.А се къпеше в банята с децата!Добре че поне го правеше с бански!Елка не можеше да възприеме подобна несериозност.Той никога не е бил такъв.

-Скоро няма да съществува-беше се облякъл,облече и децата.

-О,не ми казвай че си намерил работа като заварчик или дори като учител!

 Обясни й накратко за какво става въпрос без да намесва Джини.Внимаваше да не лъже жена си в очите.Тя беше вече по-уверена от него че всичко ще е наред.Толкова се въодушеви че го гледаше по особения начин по който показваше че го желае.Нейното желание беше винаги недвусмислено ,основано на безспорното й право на съпруга.

 Тогава Иван почувства, че не може да се люби с нея точно тази нощ.Тя му отпускаше малко секс като награда че е бил добро момче,че нещо е намерил...За нея той беше третото й дете и тя го наказваше,галеше и прощаваше прегрешенията му досущ като на двете момиченца.И също като към тях,не беше много разнообразна в наказанията и поощренията си.

 По дяволите!Почувства се унизен.В стомаха му задълба познатата обида, без да си дава сметка че обидената трябваше да е тя, защото преди няколко часа той се беше любил с друга жена и току-що беше измил от себе си докосванията й.

 Остана в детската стая дълго,толкова дълго че тя дойде да провери какво става.Каза й че е от стомаха.Тя едва видимо показа разочарованието си и си легна защото той настояваше да го стори.Той остана до късно,облегнал глава на дланите си,втренчен в тъмнината през прозореца.Боеше се да мисли за брака си,боеше се да признае дори пред себе си ,че е сгрешил.Че е надценил удобството да има Елка за съпруга.То едва ли е струвало толкова много.Едва ли можеше да компенсира липсата на истинска страст,на влудяваща ревност и болка от нарушено притежание...И този неин начин да се прави, че не забелязва че е бил с друга жена...Сякаш казваше на тази друга жена,на въображаемия съд на обществото:

“Какво от това,нали в паспорта му пише моето име,нали децата са негови,а на вратата табелката гласи:”Семейство Кондови”!Той е мой по закон,а законът е всичко.”

....

-Брак по разум.Казват че били най-трайни.

-Кой казва?-Иван сложи в устата й солена бисквита.

-Психолозите-отговори тя дъвчейки.

-Прави са.Нашият брак е наистина неразрушим.Никога няма да разбера защо.

-При нас беше друго.Страст,любов,подлудяващи обяснения...Изобщо,чувства!

-Но свърши.

-Не съвсем...Все пак,не беше само това...

 Той я хвана за раменете и я обърна към себе си.

-Каквото и да е било,трябва да е свършило!Или си ме лъгала?

-Нищо не свършва толкова бързо!

-За тебе трябва да е свършило!Познаваме се от две години!Казваш че през цялото време си мислила за мене...

-Да.

-Тогава какво още имаш да ликвидираш?

-Да не искаш да кажеш че се опитваш да ми налагаш ограничения?Смешно е...

-Може и да е смешно.Извинявай!Забравих ,че не мога да изместя този господин.Нито него,нито някой друг.Аз съм неизбежният и незначителен втори в живота на жените  които обичам...Изобщо не си въобразявам нищо,не се опитвам да те ограничавам...Само че не искам да се съгласявам с тебе!

 Тя се притисна към него и леко захапа ухото му.

-Не се съгласявай!Чаровен си когато се сърдиш...И когато се усмихваш...и когато се колебаеш...Бях се заклела да не бъда вярна на никой мъж...И да не му обещавам нищо...ти не можеш да ограничиш нищо!Най-малко свободата ми...точно за това съм  с тебе и няма нищо да ти обещая...не ми се сърди,моля те!Остави ме да си мисля че мога да си тръгна от тебе...остави ме,моля те,моля те...

-Не се сърдя...само обяснявам нещата!Извинявай, че на глас...но трябва да ги приема!Защото това сигурно няма значение за нас...Нона,що за садизъм!Боли!

-Ти си глезльо,сладък глезльо...обичам те...и това е любов...нищо че боли!

-Какво правиш?-извика той.Тя го събори на леглото и се притисна към него.

-И аз трябваше да си обясня на глас...и да приема...

-Нона...

-Милият ми...нищо ли не си разбрал?

-...исках само...Нямам ли право да бъда искрен?

-...добре,бъди...но и така ще получиш всичко...и това което не искаш също!

-Какво не искам?

-Тежа ти,нали?

-Не...мога да те нося много време...Няма нищо да си въобразявам...

-Може и да се предам някога...И да бъда покорна...обичам те!Кажи че и ти...

-Обичам те!Целуни ме пак,моля те...защо не го казваш често?

-Имаш много дрехи по себе си...ето,този колан...пречи!

-Защо не те познавах по-рано...Нона,къде беше толкова време?

 Тя запуши устата му с ръка.

-Не го казвай никога,моля те...Моля ти се!Причиняваш ми болка!

 Той впи устните си в нейните,зъбите им се срещнаха.Беше стиснал ръката й и гривната се вряза в китката.Но тази болка не заглуши другата.

 Бяха пропуснали много.И този върховен момент ,когато влизаше в нея бяха пропускали много пъти...Повече от двадесет години можеха да се любят така.Тя го притисна към себе си и се мушна под него...искаше да се претопи в нещо негово,да няма собствено “аз”,да няма собствен живот...Да не знае коя е.

 Всичко беше напразно.Никога нямаше да наваксат.Той си представяше всички оргазми които беше изпитала с мъжа си,с оня непознат,страстен ,ревнив и особен мъж ,който не беше успял да я накара да остане с него завинаги...С другите мъже,а тя не криеше че не са били малко!Стискаше зъби в плен на детски егоизъм.

 Тя се мъчеше да прогони от съзнанието си жените, за които й беше разказал...а и тези за които беше премълчал.Не можеше да понесе мисълта, че може би я сравнява с тях,с красавиците ...или просто по-добрите от нея.За Бога,дали и за него нещо се повтаряше?След като с такава лекота се беше прехвърлял от Джини на жена си или от Диана на жена си...или от Джини на Диана...един кръг който тя се опитваше да разкъса без да му причини болка.Знаеше че трябва да го направи,да приключи с лутането и съмненията колкото и да не му се вярва че може да стане,колкото и да е свикнал да живее наполовина в една любов,на една четвърт в едно приятелство,на една осма в някакъв флирт...

 Колко бавно идваше на себе си Нона...Иван избягваше да я гледа в този промеждутък от време.Плашеше го празното изражение и липсата на всякаква реакция след оргазма.Тя сякаш изпълняваше непознат за него ритуал и прехвърляше енергията от невероятното наслаждение което явно изживяваше в непознат за него свят.Не беше го виждал у никоя друга.Беше като жрица или магьосница,като шаман от някое непознато северно племе...Едва сега той проумя, че повечето свещени ритуали по всяка вероятност предизвикват оргазъм у изпълняващите ги...В същия миг когато сърцето му биеше във всяка клетка,във всяко,дори и най-нежно съдче,той не усещаше нейното...

-Защо...-проговори най-сетне тя-Защо с тебе е толкова силно!Почти не мога да го понеса!Трае няколко секунди , а искам ...може би часове,може би вечност!Защо ми даваш толкова много ...Не разбираш ли че всеки път ,когато го изпитам,мисля че ще умра!

-Нона,не разбирам...къде отива всичко това...възбудата,радостта,желанието,екстаза...

-Никъде.Това е ентропия.

-Не.Ентропията е смърт.И в пряк и в преносен смисъл...Смърт на енергията,на движението...

-Аз говоря в пряк.Оргазмът също е ентропия.Нирваната.Съвършенството.Разумът.Бог...Светотатство е да търсиш съзидание в тях...

-Винаги съм смятал, че любовта изпълва със съдържание.

-Какво знаеш ти за любовта...какво познаваш от нея...Аз съм тази твоя част която обича...която може да разбере всичко...

-Познавам тебе.И ти ще ми кажеш защо е ентропия...И какво изпитваш.

-Да.Но ти си мъж!Всички мислят че мъжът винаги взема...Той е господар,завоевател...Той не може да дава!А е точно обратното.И толкова добре скрито...Жените никога не го признават.Мъжете също.И се чувстват ощетени....И едните,и другите.Боже мой,какво мога да ти дам?Изпълваш ме се вина!

 Как може да опише удоволствието да има нещо твърдо във вагината!Не,удоволствие е сянка на думата,то е състояние близко до лудостта и дяволската въртележка на крайните състояния на духа,толкова привидно далечни по съдържание и толкова преливащи по яркост...

 И мъжкото присъствие ТАМ е една от формите.

 Има различни степени на оргазъм и те са едно поносимо натоварване с овладяна мъжка енергия...С изключение на една.

-Както преди малко..-забеляза Иван.

-Да...

 Нещо неописуемо,нещо като огнен пръстен,пулсиращ ,парещ и отдалечаващ се.Нещо от което се умира, ако продължи по-дълго от няколко секунди ...Или поне така ти се струва.Тогава си казвам че не съществува жена в света ,която да може да го изпита повече от веднъж в денонощието и мъж който да успее да й придаде енергия за повече от това...

 Обаче след няколко минути ти се иска да го повториш...Цялата се превръщам в пулсации,вероятно пулсирам в синхрон с цялата Вселена и именно това придава смъртния привкус на възприятието.Защото ставам пътечка към ентропията.

-Защо тогава не усещам сърцето ти?

-Дяволската опашка е нещо извън сърцето...Така наричам този тип оргазъм.И смятам че той ,а не ябълката е съблазнил Ева.Жената трудно се съблазнява от познание въобще.Това е характерно по-скоро за мъжа.Жената е последователна в търсенията си.За нея познанието трябва да е свързано с Ритуала.

-Кой ритуал?

-На прехвърлянето.

-...Което всъщност е ентропия?Тогава какъв е смисълът?Защо не се противопоставяме?Нима си струва да произвеждаш ентропия?

-Противопоставянето е примитив.Ние сме част от Хармонията и го знаем...Знаем пътя.Познаваме Ритуала.И го приемаме.

 В съзнанието му се възродиха в един миг безбройно много спомени.Водните капки по корема на Диана...пронизващият слънчев лъч в косата й,сладкия сок от зрялата круша по устните на Джини,лудешкият водовъртеж на цветовете в картините й,звънтящите ледени висулки по водосточните тръби...найлоновата нощница на Фани под която нямаше нищо...движенията на гърдите й когато приготвяше кафето...краката на Нона,потопени в потока..и белите сандали захвърлени на тревата...извивките на талията,на гънката между бедрото и корема,тъмнината между гърдите когато излизаше гола на терасата и едва я осветяваха преминаващите коли...невероятно светлите ириси на едно случайно момиче което беше харесал в първата група студенти ,на която водеше занятията...Голата пълна ръка на една от колежките му от групата на социалистите ,отрупана поне с десет гривни...Среброто се удряше в дърво и емайл докато пишеше.

 И пак синият тънък плат на роклята на Нона захвърлена на пода...усещането за нежна женска кожа под устните му,пухкавото гъделичкащо докосване от разбъркани коси по гърдите му...червилото по ризата,по слабините му...Всички невероятни капани на ритуала, които досега той смяташе само за игра на сетивата...Дори и сега.Той стана от леглото.

-Занеси ме в банята..-каза Нона.-Моля те!

 Иван пъхна ръката си под главата й.Беше неочаквано лека.Сякаш наистина беше изгубила част от теглото си в небитието.Тя обгърна с ръце шията му и притисна устни в слепоочието му.Това също беше част от Ритуала.

 Водата ги връщаше в първоначалното м състояние.Заличаваше докосванията,взаимното проникване,дори познанието им един за друг.Едва тогава той с почуда откри че в споменния калейдоскоп преди минути  не присъстваше Елка.Беше странно защото нямаше жена, с която да е имал по-продължителна сексуална връзка.

 Къде изобщо присъстваше тя?Трябваше да си изясни.Но не сега.Не тук.Тук вече няма болка...

 Болки.Кризи.Инжексии.Повръщане в банята.Загриженото лице на Елка.Ето къде е!Цветя на балкона.Светли,идеално чисти стаи.Ред във всичко.В кухнята.В спалнята.Календар пъхнат в книга за дома.Със зачертани дати всеки месец.Женски календар.Значи,това е.Тук е тя.

 ТЯ.Елка.

 По дяволите!Това беше просто старият Рим на Фройд,само минало,нищо повече!

 Лежаха притиснати един до друг сякаш се бояха да се лишат от това сливане за малко прекъснато от водата.

-Беше чудесно!Бяха минали цели четири часа Без да се любим!-това прозвуча неочаквано лекомислено но и разтоварващо.

-Не съм имал такива изпълнения от студентските си години..

-Казах ти нещо за заспалите жени с които си бил..Но не смятам че трябва да наваксваме.Ритуалът го изключва...

-Добре-той си играеше със зърното на гърдата й.Беше нежно,добре оформено и не толкова пигментирано колкото може да се очаква при раждала жена.-Само че ние не наваксваме.Ние просто така се обичаме.Нали?

  И тогава тя се сети че трябва да се обади на мъжа си.Не,нямаше да го лъже.Ще му звънне и той ще предположи че е от къщи.Иван я наблюдаваше как говори.Беше пренесла телефона в леглото и кабелът  гъделичкаше голата й гърда.

“Другата седмица?Добре е,ще отида там в събота.Ще им предам много поздрави,разбира се.Вземай си ранитидина,защо си го спрял?”

 И той ли има язва?!

“Казах ти защо,искаш пак да изкървиш ли?Чудесно...”

“Така ще изглежда когато престане да ме обича,помисли си Иван,и така ще се дърпа от ръката ми ,както от досадния кабел сега...”

 Да,жените много се грижат за нас когато престанат да ни обичат...

 Не можеше да си наложи да я докосне.Като че ли току-що му беше изневерила.На него,не на другия.Тя не подозираше мислите му.Усмихваше се докато говори.Гласът й стана нисък,почти мъркащ.Старите навици действаха.Сигурно винаги така беше говорила с него...

 Не издържа и отиде до прозореца.Тя свърши набързо.Добре че не казваше нищо.Сигурно щеше да избухне.Просто седеше и гледаше настрани.

-Би могъл и ти да се обадиш...

-И да предам много поздрави?

Някаква опасна страст го обземаше отново.Знаеше че няма смисъл да я прикрива,да я омекотява.Тя,все едно,го разбираше.Знаеше какво изпитва.Защо тогава постъпваше като мръсница?Можеше да се обади когато него го няма.Или да си намери предлог да излезе.

-Значи сгреших-каза тихо Нона.

-Значи сгреши-подразни я той-Не.Ти никога не грешиш.Не и по този начин.Ти го направи, защото смяташе че така трябва.

-Как трябва?

-Да ме накараш да разбера, че имаш и друг живот.Да го приема защото ти приемаш аз да имам друг живот!Но аз не искам да имам друг живот,не искам и ти да имаш друг живот!Искам най-после да заживеем в един свят...И затова съм тук.НОНА?Чуваш ли ме изобщо?

-Да.Слушам те.Ние винаги сме живели в един свят...

-В кой?

-В света на картината.Но се държахме сякаш сме извън него...

 Светът на картината...Щеше да полудее.Какво искаше да каже Нона?

 Нима Джини беше създала картината и тях самите...Може би с право ревнуваше от самото си произведение...Той си спомни странните си сънища, в които шедьовърът неизменно присъстваше...Спомни си колко часове беше прекарал пред нея,как бързаше да я види когато се прибираше от някъде...как я държеше скрита от всички...Не беше се замислял защо.

  Вече знаеше.

  Там беше Нона.Единствената Нона, която можеше да задържи само за себе си...

  Тя му беше казала ,че на село има досущ такава риза ,която й е останала от баба й.Разказа му как се е обличала с нея и се е правела на самодива...

  Но тя винаги е била самодива...А той винаги я беше обичал!

  Беше обичал малката самодива на черния кон...

  ДЖИНИ МЕНАХЕМ!

  Само тя се беше докоснала до истината за тях

  Господи,колко трябва да я е боляло...

  Нона колебливо се приближи към него.

-Може да не повярваш...Но вече никога няма да правя така...

 Той протегна ръце.

-Няма нищо.Може и да ти повярвам...