Коремът ми се подува. Извънземното отвътре иска да излезе. Хм, ще почака. Още не съм узрял за тая работа.

Имам три неща, които да свърша преди зеления гном да ме взриви.
Трябва да любя Яя. Да кача мамонтовия връх и още едно. Непременно трябва да ...

- Днес си по-добре - пискливия ѝ глас идва оттам, където немога да определя цвета ѝ. Сигурно е розова. По обертона си мисля, че е ярко червена, но обертона понякога заблуждава. Искам да е розова.

- Да, обиколката ми се увеличи само със осемнадесет сантиметра. Леглото още ме издържа, даже и теб ще издържи - представих си я със всичките ѝ розови закръгления, плавно преминаващи в оранжеви завършености и меки зеленикави косъмчета под мишниците - а сега съм готов за копулиране, виж!

Ефирното ѝ тяло се материализира в цялото си кремаво великолепие. Хъм, кремава. И как ще я любя кремава? Жалко. Не е готова днес.

- Утре е Рожденият ден. Трябва днес да копулираме, не знаеше ли това?

- Връщам се от фитнес. Виж ми прасетата. Не са ли изящни?

- А аз имам да изкачвам и мамонтовия връх. Как ще го направя с този Гном в мен? Освент това е зелен. Kато теб преди години, а знаеш, че не понасям зеления цвят!

- Но виж ми талията. Намаляла е със седем дължини. А ходя едва от месец на фитнес. Ти не можеш да ме оцениш!

- О, Яя, знаеш, че харесвам страшно новата ти талия. А прасетата ти са възхитителни! Но,... очаквах да си розова, някак си.

- Постоянно мислиш за копулация. А мен пък ме болят митохондриалните взаимовръзки. Ето така! И не ми се мисли дори за копулация! Оправяй се сам.

Врата щеше да откърти мазилка. Поне не се строши. Не мога да правя ремонт с целия този корем. Последния път, когато си я представях розова, това ми струваше няколко кристални чинии от сервиза на мама.

Остава последното. Третото нещо, което мога и трябва да направя. Не. Няма да се замозадоволявам. Не и преди Рождения ден на Гнома.

Ще се втечня.

Напъвам се, ръцете ми преминават от черно, през мръсно сиво към пурпурно. Кожата им става все по-прозрачна. Виждам дребните порички, сините и червени капиляри пулсират с ритъма на зеления. Цвета и формата се променят. Материята преминава от едно в друго агрегатно състояние и изведнъж потичам. Разливам се върху омачканите чаршафи. Попивам и се разтичам по дюшека, през пружината. От там капя на едри капки по пода. Шуртя на локвички, които се събират на по-големи локви.

Вече съм поток, който се просмуква през сифони, от там по медни тръби се изпомпвам нагоре и надолу. Докато накрая не се изсипвам като златен душ върху тялото ѝ. Обливам закръгленостите ѝ. Възбуждам зърната на месестите ѝ гърди и се стичам по гънките на заобленото тяло. Надолу, което е всъщност нагоре. След целия мокър път достигам накрая до мамонтовия ѝ връх, под който е Пещерата на желанията, където се завихрям и я обладавам бавно, докато не порозовя съвсем. Даже в конвулсиите ѝ избиха няколко яркочервени петна.

- Честит рожден ден, Яя! Това е моят подарък - изтичам тежко върху плочките и хвърлям последен поглед върху огненото ѝ тяло.