Тя чу болезнено познатото чуруликане на звънеца на входната врата,но реши да се престори,че не си е в къщи.Беше седнала точно до прозореца в хола на добреобзаведения си мезонет и гледаше спокойно падащите бели снежинки.Само те я успокояваха и я караха да харесва света,който я заобикаляше...поне данякъде.Мислеше си за идеалната им форма,за красотата,която те излъчваха и за това,как след краткия си полет,те се сливат с кафявата маса на калните локви по улицата.Всяка снежинка беше уникална и изящна,но само за малко-миг или два.Бяха като сълзи,красиви,но сълзи,които напълно не се вписваха в радостната коледна обстановка-майки,бързащи да намерят подходящите подаръци,включени в писмото до Добрия старец и бащи,возещи децата си в пъстроцветни шейни.На всяка врата висеше коледен венец,а дърветата,накичени с разноцветни лампички бяха като украсени със скъпоценни камъни.Всички им се радваха и никой не забелязваше снежинките...никой освен нея.
“Господи”-помисли си тя-“дори и Дядо Коледа не би бил ...