Тъга, болка, мъка... какво ли е то? Гледаш ме , не съм тъгата, болка...мъка..НЕ!!А знаеш ли коя съм аз.... не... ти никога не знаеш! Аз съм онази, която те омагьосва всеки път! Кара те да се смееш и плачеш! Аз съм самотата!
От къде дойдох? Естествено, че ме извика ти..не помниш ли!? Няма да плачеш... Аз съм тук и отново ще те прегърна, ще те целуна и ще си поговорим! Знам, че понякога ти е доста досадно да си с мен... но на мен ми остана само ти... Понякога се чудя как може самотата да е сама... !!!Незнам, но всички ме изоставиха...намериха си нови приятели - тъгата, любовта,еуфорията, дори избраха отчаянието...а мен никой не ме иска! Хората вече са готови да приемат и агонията, само да не са с мен! А аз...какво правя аз???
Седя и си говоря с теб - за живота, за теб,за мен...толкова ли е лошо...
Благодаря...няма да плача, добре! Искаш ли да си поговорим и днес...? Кажи ми защо си сам?
О извинявай аз съм тук, да!
....Не мисли, че нямаш никой не е така! Да знам, че искаш да се смееш какт ...