Погледът ми разкъсва дрехата ти и дъхът ти ме омайва с дива бяс...
Строшавам илюзиите си на парчета - малки, но с плътност на новозараждаща се Вселена и потъвам в гърдите ти с трясък...
Обуздавам ръцете ти страстни с хлад и мокър пясък поляга върху дланите ти гледащи небето... Разкривам пред очите ти голата си гръд и погледът ти става в злато... Жълто пламъче пробяга малкото пространство между теб и мен и бързо се покри сред разрошените ми коси... Улових мига на на бледност в лицето ти и тихичко проплаках...
Исках да съм там - където бях, но не такава самота очаквах!
Обезумял от болка - мяташе се в трескав бяг, отричащ всичко и бичуващ Радостта от чувствата предишни.
Объркана въртях се в сфера пълна с газ, парализиращ сетивата.
Исках да надмогна себе си и Можех...
... НО притисках крехките си мисли с белите криле, сраснали се с ръцете ми бездомни и те оставих да се сринеш под тежестта на собственото си безумие.
... И превърна се в Миг, прелетял край мен... Подарих ли те?...
... Или се ...