15-годишното момиче седеше на предпоследния чин в стая 101 в гимназията и слушаше музика. Разбира се, беше в час, но на нея точно сега не й се слушаше за Стария завет. Тя летеше някъде из облаците и мислеше за нещата, които правеха живота прекрасен. Мислеше за приятелите си, за любовта,за музиката, за слънцето... Беше пролет. Навън беше сиво, валеше и духаше студен вятър. Тя обичаше да вали, да слуша дъжда... шепота... и да мисли за него... За очите му – големи, кафяви очи... толкова палави, изпълнени с детска доброта и в същото време толкова сериозни, очи, на които можеш да се довериш. За косата му – дълга, къдрава коса, която се спускаше от двете страни на красивото му лице. И гласът му... И друг път се беше влюбвала, но този път наистина беше различно. Не беше заблуда, чувствата бяха истински. Но той си имаше друга... и я обожаваше...