„Да би мирно седяло, не би чудо видяло!“

Ама нейсе, то пък „Юнак без рана не може.“

Така ми казваше баба, докато превързваше охлузените ми колене.

Един ден, с добро ще ме споменаваш.

Раните ще растат с теб, но и ти ще растеш през раните.

Невинаги броят на раните, ще е равен на броят на белезите.

Има рани, които не можеш да превържеш.

Рани, които трудно зарастват.

И белези, които пак в рана се отворят.

Болката е една и съща.

Раната може да заздравее, белегът да избледнее.

Но от болката, от болката никой не се е излекувал.

Всичко на този свят е създадено с болка.

Дори Животът се ражда с болка.

А Болката ти може да разбере само този, който има белег на същото място.

Затуй, пази се!

Но и бъди внимателна, когато се докоснеш до нечия душа,

това, което ще й дадеш, оставя отпечатък.

Това което ще й вземеш - оставя белег.