- Обикновен или специален? - попита сестра Кьохлмайс.
- Обикновен... - "Обикновен" си повтори наум Херцвалд, потръпвайки леко при спомена за последният му "специален".
Всъщност му липсваха спомени за 3 дни, и още толкова да се съвземе и да разбере в коя част на гората се е озовал. Не беше питал от какво приготвят "специалния", но се досещаше, че конопът беше най-слабото, което слагаха в отварата.
Краткият момент мълчание беше съпроводен от досадното потракване на чаен сервиз. Херцвалд отпи малка глътка, преглътна бавно и изтърси насред настъпилата тишина.
- Хелга, защо ме повикахте с тази черна прежда? - след което застина с вдигната чаша и поглед насочен към сестра Вурстберге.
- О! Преждата? Тя беше само маскировка! Знаеш, че има мерки за сигурност. Все пак си известен тъкач и най-правдоподобно беше да се размотаваш с прежда наоколо.
Херцвалд успя само да кимне, понеже тонът на Хелга не предлазползагаше за отговор. После светкавично в него се смениха гордост с печал. Стана му приятно, че го нарекоха известен, но после се усети, че друг тъкач в областта всъщност няма.
- Този път ще трябва да надминеш себе си! - каза сестра Вурстберге и съзаклятнически погледна към посестримите си.
Херцвалд затаи дъх, не заради събуденият интерес, а защото беше усетил на какво лъха от него.
- Ще трябва да изтъчеш Бедфордшърска дантела.
- Бедфордшърска!? - с нескрита почуда изгърголи Херцвалд, давейки се с отпития чай.
- Да. Три пъти...

(следва продължение)