Музиката в бара заглушаваше всичко наоколо. Беше толкова силна, че едвам чувах собствените си мисли. Бях адски изморен, а нощта бе в разгара си. Хората прииждаха и бях затрупан с поръчки. Беше тъмно, горещо и задимено от цигарите. Приятелят ми, който работеше до мен, от половин час флиртуваше усърдно с поредната безименна мацка. Познавах онзи блясък в очите му и виждах, че прави огромни усилия да я свали, чак се престараваше. Аз имах нужда от чист въздух, но нямаше как да изляза и да оставя всичко на отвеяната му глава.
Бяха минали 5 часа от смяната и се чувствах като пребит от работа. Пфф, дали пък да не напусна? "Не, няма да напускаш, бе идиот!" Засмях се на себе си. Не. Няма да напускам. "Слава тебе, господе!". Обичах я тая работа, колкото и да беше натоварено последните дни. Лятото идваше, ставаше все по-горещо и по-горещо и хората се избиваха да ходят по барове, да празнуват различни поводи и да си прекарват живота в продължаващи до сутринта купони. Рутината беше една и съща. Идва ...