TeodoraAndreev (Teodora Andreev)
28 38
8.04.2022 г., 23:51 ч.

Търпението на жена 

  Проза » Други
440 0 7

Чакам те вече 15 минути. Къде си? Закъсняваш! Този път няма да ти простя! Няма да ти простя и за онези цветя, които не ми подари и за филма, който не успяхме да догледаме, а и за онзи ден, когато не си вдигна телефона. Станаха 17 минути. Бясна съм! Не ме заслужаваш! Защо се облякох така? Сигурно си ме забравил, както онзи ден! Звъня! Никой не вдига! Ще си тръгвам! Още 5 минути и тогава! Чакам, оглеждам се и никой насреща! Изпотих се, прибирам се! 30 минути! Стига, не издържам, ще се разделим! За какво си ми щом ме караш да чакам! Майната ти! Телефонът звъни.
-Ти ли си? Чакам те!
-Извинявай! Блъсна ме кола! Тръгвам, ей сега!
- Чакам те! Обичам те!
Тишина...
А ето го, взел ми е цветя.

© Teodora Andreev Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Такива сме ние жените, винаги потънали в съмнения и винаги лесни да клъвнем на
    въдицата!🙂
  • Благодаря, Марко и аз ти го пожелавам🙂
  • Благодаря, Марко🙂
  • А ако жените знаеха, какво си мислим ние мъжете ...м-м-м-м !
    Добре написано. Поздрави !
    Пожелавам ти да отидете на почивка в хотел
    с толкова звездички, колкото кликнах.
  • Само ако знаеха🙂
  • Ако мъжете знаеха какво си мислят жените... 😉
  • Мдаа, заслужава си чакането
    Не заради причината за закъснението,.. а заради цветята и обичта
Предложения
: ??:??