Тъща-4
/Или за бушоните,коричките и баницата/

      Всяка сутрин тъщата става за да прави закуска на синчето.Но това е от скоро.От както заради нередолно хранене и постоянна изнирвеност синчето си докара първо остър гастрит а след това,когато си мислеше че се е излекувал и язва на дванайсетопръстника.?...
    И така от тогава тъщата става всяка сутрин и прави баница,питки със сирене или препечени филийки на фурна със яйца и сирене.
    Аз за разлика от синчето,което започна да закусва редовно чак като се случи това със стомаха му,страшно обичам сутрешната закуска.Но поради факта ,че тъщата и тъста спят във кухнята,пропусках този момент предхождащ успешното начало на деня ми.
    И така,в последно време реших да се възползвам,че тъщат вече не се излежава до девет часа,а става още във шест и половина за да прави закуската на синчето  ...Тогава аз се появявам на масата няколко секунди след като синчето е седнало.Предвидливо съм си приготвил от предния ден сирене,хляб и чай,а бързовара стои в резерва,ако чаят в чайника,който е точно премерен не достигне и до мен.Сядам си на мястото и скоростно си приготвям закуската.Синчето яде като ракета и аз се стремя да закусвам докато е още на масата,за да не оставам сам,че тогава хъпките ми моментално биват засичани от биополето на тъщата и започват да ми пресядат на гърлото или...вдигам кръвно .
    Синчето знае този факт и в последно време се стреми да закусва по –бавно.даже ми оставя коричките от филийките си,които аз много обичам и си хрупам сладко сладко.Но!....
    Но един ден тъщата се пресегна в чинията му и...ми взе коричките и започна бързо бързо да ги лапа...Аз останах като втрещен!Направо неможех да преглътна.В следващия миг синчето се захили, а аз изпих по-голяма глътка от чая.Тъста се правеше че не вижда какво става,за да не разсърди тъщата.Жена ми я нямаше,защото постовяше поредния си рекорд по сутрешно изпушвне на цигари след второ  кафе в рамките на 15 минути.Така че аз бях сам на бойното поле.
     От този момент аз се запасявах предварително със хляб и сирене и даже и непоглеждах към коричките на синчето.То се опита да ми оставя няколко пъти в чинията ми,но аз предвидливо ги връщах обратно,защото усещах моментално биополето на тъщата,което се насочваше към мен и ме караше да настръхвам от статично-неприятното излъчване .Ето защо аз не посягах вече към коричките и вече се задоволявах само с препечените филийки които си правех на малката пекарна,ако кабелът беше там и не беще скрит в някое чекмедже от тъщата.
    В дните ,когато се правеше вита сирена баница,синчето отново се опитваше да ми оставя парченца в чинията,но след поредния неуспешен опит да преглътна едно такова парче и лазерния обстрел на който бях подложен от погледите на тъщата аз изоставих това си рисковано начинание.
   Явно имаше целенасочена кампания срещу заврянзетьовското ми тяло,защото тъста вече влизаше в детската стая и когато ме видеше че гледам телевизия,започваше да мърмори ,че съм хабял електроенергия и щял да изключи бушоните.на опитите ми да се защитя се чуваше мърморене:
    -Ти караш ли ми се сега?-боботеше тъста.
    -Защо да ти се карам-опитвах да отговоря аз.-Просто казвам ,че не гледам по цял ден телевизия,както се опитваш да ме изкараш.
    -Ама ти май ми се караш-продължаваше да боботи тъста.
Добре ,че синчето понякога присъстваше на подобни сцени и ме караше предвидливо да замълча.И така аз си замълчавах и кавгата преставаше.Нали си бях телевизор без говор.Или така наречения заврян зет.Макар че бях поканен,но в последствие се оказа че “насила съм дошъл “...Такива ми ти работи...