14.10.2005 г., 22:02 ч.
Тъща-5
3 мин за четене
Тъщата-5
Влизам в кухнята тази сутрин.Тъмно е.Но в полумрака долавям някакво хрупкане.Ослушвам се.Хрупкането продължава, този път малко по-бавно и по тихо.Чува се някъде в района около готварската печка, която се намира в ляво от полезрението ми.Извивам бавно глава,като пулсът ми се ускорява,защото предполагам какво ще видя там-Не някоя мишка или плъх ,или вмъкнал се опасен крадец да краде и огладнял в момента , унищожаващ запасите от хляб.Съвсем не.Пулсът ми се ускорява,защото усещам познантото отрицателно биоелектромагнитно излъчване.Фокусирам постепенно погледа си и в полумрака различавам изправеният неподвижно силует !това е тя!-Тъщата!!!Стои до печката и хрупка от закуската на синчето?!Този път явно се е настървила,защото вече яде и от непобутнатите му филии?!Господи!Усещам как краката ми се вцепяват, но все пак успявам да направя няколко крачки в настъпилата тишина последвала след издайническото изскърцване на вратата.Тъщата е спряла да дъвче!Видя ме!Усетих познатото статично попукване във въздуха ,което говореше, че си е включила излъчвалтелите.Но нямаше как!Вече съм вътре, а зад гърба ми се чуват стъпки и се очаква тъста да се блъсне в гърба ми ,защото има навик да върви на загасен коридор за да пести електроенергия.Аз също се научих да вървя на загасен коридор и един път така го натресох в стомаха , че му изкарах въздуха и от тогава вече и двамата внимаваме и се движим предпазливо когато вземаме завоите.Поемам си силно дъх и пристъпвам в наелектризираната територия!Усещам как краката ми лепнат по току що преметения мокет!Блато, от което незнам дали ще мога да се измъкна.Отивам бавно до шкафа с хляб следен от високочестотните лъчи на сензорите на тъщата и измъквам хляба който е останал от вечерята.Започвам да си повтарям на ум :”Аз съм смел и запазвам спокойствие!Аз съм смел и запазвам спокойствие!Аз съм смел и...”През това време успявам да си отрежа три филийки и да ги сложа в пекарника,чийто кабел за щастие не е покрит,защото тъста току що си е правил също препечени филийки.Все пак самовнушението ми помага и успявам да отворя и другия шкаф,но силно потрепервам,когато хрупането до печката продължава и направо подскачам ,когато издрънчава капака на фурната,който тъщата без да иска е съборила..Изваждам с треперещи от вълнение ръце от шкафа буркана с меда и си приготвям зелен чайс една лъжица мед,като антидепресионно средство и поставям бързоварчето в близост до пекарната не смеейки да го включа в другия контакт,защото усещам по вибрациите във въздуха, че тъщата се кани да ми каже нещо и като изпускам въздуха се изстрелвам от кухнята , като едвам откъсвам краката си от лепнещия с пипалата си по ходилата ми мокет!Излизам в коридора и не смея да отворя очи за да не се сблъскам с тъста.Слава богу!Той е в хола и все още се облича или стои до вратата чакайки предвидливо да се разминем.Влизам в детската и излизам на терасата.Поемам си широко дъх.Постепенно пулсът ми се успокоява.Изчаквам няколко минути през което време предполагам, че филийките ми вече са се изпекли от едната страна и отивам в кухнята.Вълнението ми вече е преминало .Тъщата е изчезнала,а заедно с нея и тавата с филийките!?Опитвам се да я намеря!Търся навсякъде из шкафовете,във печката,в хладилника!..Никъде не я откривам.Излизам на терасата.Там също я няма.Проверявам в хола,под дивана,зад пердетата,под масата!...Никъде няма филийки!След това проверявам и в спалнята.Търся навсякъде и откривам ред скрити запаси,но филийките ги няма.Изчезнали са безследно заедно със тъщата!Но в едно обаче съм сигурен!Следобяд или още на обяд ,когато синчето се завърне от училище,филийките, ще се появят незнайно от къде на масата, чакайки синчето да ги изяде,ако е гладен и ако не ги изяде после вече наистина, ще изчезнат в бездънната бездна ,на!!!...
Влизам в кухнята тази сутрин.Тъмно е.Но в полумрака долавям някакво хрупкане.Ослушвам се.Хрупкането продължава, този път малко по-бавно и по тихо.Чува се някъде в района около готварската печка, която се намира в ляво от полезрението ми.Извивам бавно глава,като пулсът ми се ускорява,защото предполагам какво ще видя там-Не някоя мишка или плъх ,или вмъкнал се опасен крадец да краде и огладнял в момента , унищожаващ запасите от хляб.Съвсем не.Пулсът ми се ускорява,защото усещам познантото отрицателно биоелектромагнитно излъчване.Фокусирам постепенно погледа си и в полумрака различавам изправеният неподвижно силует !това е тя!-Тъщата!!!Стои до печката и хрупка от закуската на синчето?!Този път явно се е настървила,защото вече яде и от непобутнатите му филии?!Господи!Усещам как краката ми се вцепяват, но все пак успявам да направя няколко крачки в настъпилата тишина последвала след издайническото изскърцване на вратата.Тъщата е спряла да дъвче!Видя ме!Усетих познатото статично попукване във въздуха ,което говореше, че си е включила излъчвалтелите.Но нямаше как!Вече съм вътре, а зад гърба ми се чуват стъпки и се очаква тъста да се блъсне в гърба ми ,защото има навик да върви на загасен коридор за да пести електроенергия.Аз също се научих да вървя на загасен коридор и един път така го натресох в стомаха , че му изкарах въздуха и от тогава вече и двамата внимаваме и се движим предпазливо когато вземаме завоите.Поемам си силно дъх и пристъпвам в наелектризираната територия!Усещам как краката ми лепнат по току що преметения мокет!Блато, от което незнам дали ще мога да се измъкна.Отивам бавно до шкафа с хляб следен от високочестотните лъчи на сензорите на тъщата и измъквам хляба който е останал от вечерята.Започвам да си повтарям на ум :”Аз съм смел и запазвам спокойствие!Аз съм смел и запазвам спокойствие!Аз съм смел и...”През това време успявам да си отрежа три филийки и да ги сложа в пекарника,чийто кабел за щастие не е покрит,защото тъста току що си е правил също препечени филийки.Все пак самовнушението ми помага и успявам да отворя и другия шкаф,но силно потрепервам,когато хрупането до печката продължава и направо подскачам ,когато издрънчава капака на фурната,който тъщата без да иска е съборила..Изваждам с треперещи от вълнение ръце от шкафа буркана с меда и си приготвям зелен чайс една лъжица мед,като антидепресионно средство и поставям бързоварчето в близост до пекарната не смеейки да го включа в другия контакт,защото усещам по вибрациите във въздуха, че тъщата се кани да ми каже нещо и като изпускам въздуха се изстрелвам от кухнята , като едвам откъсвам краката си от лепнещия с пипалата си по ходилата ми мокет!Излизам в коридора и не смея да отворя очи за да не се сблъскам с тъста.Слава богу!Той е в хола и все още се облича или стои до вратата чакайки предвидливо да се разминем.Влизам в детската и излизам на терасата.Поемам си широко дъх.Постепенно пулсът ми се успокоява.Изчаквам няколко минути през което време предполагам, че филийките ми вече са се изпекли от едната страна и отивам в кухнята.Вълнението ми вече е преминало .Тъщата е изчезнала,а заедно с нея и тавата с филийките!?Опитвам се да я намеря!Търся навсякъде из шкафовете,във печката,в хладилника!..Никъде не я откривам.Излизам на терасата.Там също я няма.Проверявам в хола,под дивана,зад пердетата,под масата!...Никъде няма филийки!След това проверявам и в спалнята.Търся навсякъде и откривам ред скрити запаси,но филийките ги няма.Изчезнали са безследно заедно със тъщата!Но в едно обаче съм сигурен!Следобяд или още на обяд ,когато синчето се завърне от училище,филийките, ще се появят незнайно от къде на масата, чакайки синчето да ги изяде,ако е гладен и ако не ги изяде после вече наистина, ще изчезнат в бездънната бездна ,на!!!...
© Живко Желев Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Поздрави, Живко!