Тъща ми Пенелопа
Латинка МИНКОВА
Всъщност, тъща ми не е Пенелопа, а жива Пенка. Пенелопа е отскоро. Моля ви, да вземе да се регистрира в някакъв сайт с това име, където бъка от безутешни самотни души, и тя барабар с тях! Самотна! Е, вярно тъстът отдавна не е между живите, ама това едва ли щеше да спре порива на наша Пенка към опознаване на нови трепети чрез съответните технологии. Та, регистрирала се нашата, че е самотна, като че не ù стигаме аз, жената, трите деца и баджанакът. Стигаме ù, дори и артисваме, защото все намила, че ù било писнало от нас. Рода, рода, вика тя, ама и аз искам малко спокойствие! И какво толкова прави? Да завърти някоя манджа, да измие паниците и почисти, ама и това и натежало. Седем гърла сме били! Вместо да се радва, че е под роднински надзор, на нея ù тежало! Освен това мен не ме долюбва, какво ти – направо откровено си ме кълне! Бил съм безработен! Ми какво да направя, като закриха фабриката? Да взема да си построя собствена, да работя, та белким тъщата ми ...