12.02.2017 г., 19:41 ч.

Тъща ми Пенелопа 

  Проза » Хумористична
4.7 / 18
1850 2 22
6 мин за четене
Тъща ми Пенелопа
Всъщност, тъща ми не е Пенелопа, а жива Пенка. Пенелопа е отскоро. Моля ви се, да вземе да се регистрира в някакъв сайт с това име, където бъка от безутешни самотни души, и тя барабар с тях! Самотна! Е, вярно тъста отдавна не е между живите, ама това едва ли щеше да спре порива на наша Пенка към опознаване на нови трепети чрез съответните технологии.
Та, регистрирала се нашата, че е самотна, като че не й стигаме аз, жената, трите деца и баджанака. Стигаме й, дори и артисваме, защото все намила, че й било писнало от нас. Рода, рода, вика тя, ама и аз искам малко спокойствие! И какво толкова прави? Да завърти някоя манджа, да измие паниците и почисти, ама и това и натежало! Седем гърла сме били! Вместо да се радва, че е под роднински надзор, на нея ù тежало! Освен това мен не ме долюбва, какво ти – направо откровено си ме кълне! Бил съм безработен! Ми какво да направя, като закриха фабриката? Да взема да си построя собствена, да работя, та белки тъщата миряса и почне да ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Латинка Минкова Всички права запазени

Предложения