Денят бавно преваляше, жаркото слънце бавно се снижаваше зад хоризонта и тихият ветрец известяваше за настъпването на хладната нощ. Но тази вечер луната нямаше да покаже царствения си лик, защото тази нощ беше новолуние. Жената пристъпваше бавно по насипаната с камъни повърхност. Тя огледа бегло местността, беше минавала по този път стотици пъти, но сега сякаш нещо я заплашваше и колкото и да се опитваше да определи причината, не успяваше. Старата трамвайна линия беше покрита с камъни и само останалите релси напомняха за някога минавалия от тук трамвай. Пътечката до линията беше тясна, плочките вече бяха разместени от избуяващата под тях трева. Гъсто засадените дървета спускаха мека сянка на малката просека. Уличното осветление беше относително слабо и в някой участъци единствено светлината от фаровете на минаващите коли разсейваше мрака. Ако беше израсла в по-малък град или за пръв път минаваше от тук по тъмно, сигурно щеше да забърза крачка, за да избегне настъпващата нощ. Но тя беше ...