Убий егото си, влез в събеседника!

28.11.2009 г., 18:26 ч.

Проза » Други

828 0 0

1 мин за четене

Мога да говоря, без да слушам и пак да очаквам да ме разбират.
Мога да гледам, без да те виждам и пак да си мисля, че всичко е очевидно.
Мога да те забравям, помнейки колко много те обичах.

Мога да чувствам самота, дори никога да не съм сама.
Мога да опитвам да се връщам, но пътищата се изкривяват и пак ме водят към теб.
Мога да бягам, но ще бягам винаги към Точно Този Театър.
Мога... и да не мога да съм всичко, което този свършен свят така силно иска.
Мога да забавям времето, но не и да го спра.
Мога да те губя, но не и да те пропилявам.
Мога да се надявам, че още ще те обичам след време, но не и че ти ще ме обичаш някога.
Мога да чакам да съмне, но не и да посрещна изгрева с теб.
Мога да откривам хубави балади, но не и да танцувам на тях.
Мога да пиша за живота си, но не и да го живея.
Мога да преследвам мечтите си, но не и да създавам нови.
Мога да пресушавам големи бейлиси, но не и големи водки.
Мога да се правя на силна, но не и наистина да съм.
Мога да плача, но никога повече от любов.
Мога и да обичам, но Владо определено не е човекът.

Аплодисменти за момичето, което се оказа толкова способно.
Горката.
От много можене полза никога няма.

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.