Не мислете, че е лесно да се издава вестник, пък бил той и ученически.
Не можеха да го набират по време на часовете, поради тоталната цензура от страна на г-жа Маринова, учителката по Информатика, а в извън учебно време не ги допускаха в компю-търния кабинет. Положението стана толкова напечено, че ентусиазмът на повече от половината от членовете на Редколегията бързо се изпари. Останаха най-навитите:
Цури (Цветелин), който искаше да следва журналистика;
Лили, която се мислеше за голяма поетеса, но нямаше публикации и търсеше поле за изява;
Гогата, наричан още Стоичков, който правеше спортната страница и незаменимата
Мими (Марилена), без която нямаше да има вестник, защото какво е вестник без клюки!
Вестникът излизаше веднъж месечно, макар да им се искаше да е седмичник. Проблемът беше финансирането. Събираха стотинки от класовете за хартия. Добре, че Директорът беше разрешил да се печати в счетоводството на училищния принтер.
Въпросът с набирането на материалите се разреши, когато на Д ...