Учител по неволя

                                        Мъмренето

           - Ох, така е по-добре! – въздъхна Васко от 9а клас, докато пикаеше пред кабинета на г-н Смучеводков. – И музиката не е съвсем лайнарска – допълни той, любувайки се на прочувствената Бетховенова композиция, долитаща от същия този кабинет.
           Да, това си беше странно! Та музиката наистина беше на Бетховен!
       - Не ми пречете, ако обичате – с фъфлещ пиянски глас се провикна отвътре г-н Смучеводков.  - Ся съм твърде фиркан, за да преподавам. Бетховен ще го направи вместо мене. Аз ще си почивам. Почивайте си и Вие – допълни той, след което се облегна върху свирещия касетофон. И… заспа блажено.

Г-н Щипедупев вървеше по училищните коридори с бодра стъпка. Той тъкмо бе открехнал вратата на класната стая на 11б клас, когато без малко не се сблъска с една от ученичките от същия този клас.

- Ох, извинете! – рече ученичката.

- Ама къде е тръгнало момиченцето? – с гальовен глас попита Щипедупев, а сетне понечи да я пощипне по дупето, но девойчето вече му беше свикнало и се извъртя така, че бе ощипано само по коремчето, докато излизаше от класната стая.

- Брей, май съм позагубил форма! – въздъхна Щипедупев и влезе в стаята, разстроен заради остаряващата си плът.

- Здраво, даскале. Що стаа? – обади се един от учениците в класа.
Г-н Щипедупев се поспря, замисли се, а сетне рече:

- Ех, сещам се навремето как добре си преподавах. Макар че и тогава не ми даваха да идвам на работа по къси гащи. Но както и да е. Исках да Ви кажа за една моя ученичка, която веднъж си взе изпита чрез фелацио с гълтане!

- Ааа? – дочу се шум от класа, който замлъкна отведнъж.

- Е, сега да не си помислите нещо – допълни Щипедупев. – Тя написа разказ с такова заглавие. И аз я пуснах да мине напред и да се развива. Тази прекрасна, млада жена стана много близка с един издател и вече има три издадени сборника с еротична литература.

- Сериозно ли, даскале? – попита Петърчо. – Аз откъде мога да си я купя тая литература?

- Знам ли? – отговори Щипедупев. – Момичето на мене ми ги подарява тия сборници. Но ако искаш, мога да ти шитна някой за петнайсе лея.

- Супер! – зарадва се ученикът.

- Искам и аз един.

- И аз също! – започнаха да се провикват учениците.

- Спокойно. Спокойно – рече Щипедупев. – Но търсенето покачва цената, да знаете. Мога да Ви дам и ксерокопия, но на цената на оригинала. Обаче си струва. Препоръчвам Ви да прочетете първо “Тайниците на една вагина” и “Близалка несвършимка”. По този начин ще сте готови за великия шедьовър “Тънкостите на аналния секс”, който направо промени живота ми.

- О, даскале, тая последната книга ще е много яка – обади се Андрейчо. – Дано да пише, че преди акта девойките треа да се позамият малко, щото при мене стана мазало.

- Ха-ха – избухнаха всички в смях.

- А бе, знаете ли какво? – попита Щипедупев. – Аз ще ходя до вкъщи да Ви донеса бройки, но когато се върна, да се приготвили мангизите.

- Немате ядове, даскале – отвърнаха учениците, които едва дочакаха преподавателят им да излезе от класната стая, за да започнат играта си на боклукбол.

- Тоя път нема да играеме на вързано, щото ни требват пари за литература – обади се Криспата и запрати един скъсан презерватив право в дупката на шкафа, откъдето вече бе започнала да се изнизва лека, неприятна миризма.

Януарският студ върлуваше навън, но дори и той не бе успял да попречи на г-жа Гърдиголямова да облече най-късата си пола. Нещо средно между пола и колан всъщност.

Въпросната учителка седеше на стола си в класната стая на 10а клас и бе кръстосала изкусително своите изящни крака.

- Леле, глей к’ви баджаци!

- Да, върхарски са, бро! – говореха си учениците.

- Успя ли да ги снимаш вече?

- Да, споко. Обаче да знаеш, че трябва да внимаваме с тия клипове и снимки.

- Що?

- Нали се сещаш за ония пикове на г-жа Гърдиголямова, дето ги даунлоуднахме от фейсбук-профила й.

- Е?

- Ами оная ми работа си е още протрита, е*ати!

- Хей, я по-тихо там! – провикна се педагожката. – Пречите ми. Не виждате ли, че си имам работа? – попита тя, а след миг-два се вдълбочи отново в судокуто си.

- Може ли да питам нещо? – кресна след малко един от учениците, чието име беше Асен.

- К’во си се разплямпал бе, дупезадник? – отвърна му на висок глас Кирил. – Писна̀ ми! Все некой ще ми наруши дрямката! Тука сме се събрали само от помияр нагоре!

- Искам да попитам в поетична форма – каза Асен. - Та искам да кажа следното:

Не мога вече да чакам,

ще се наакам!

Не мога вече да трая,

ще се напикая!

- Ами отивай до тоалетната тогава – отвърна г-жа Гърдиголямова.

- Супер! – отвърна ученикът и излезе с бяг от класната стая.

- Готино е да си на даскало – обади се Станислав, който се бе посветил на романтични блянове, свързани с г-жа Гърдиголямова.

                                          ***

Уви, следващият час не бе тъй интересен и приятен за учениците от 10а клас, на които щеше да им се наложи да изтърпят г-н Многознаев и идеалистичните му дрънканици.

- Здравейте, ученици – поздрави учителят, но отговор не получи. – Доста е хладно тук, защо сте се разтворили? – попита той и понечи да затвори прозореца, което си беше доста трудна задача, но преподавателят все пак се справи. – А, да – каза той, - бях забравил за субсидията за алуминиева дограма, която получи училището. И която отиде при фирмата на чичото на нашата мила директорка -г-жа Алкохоликова. Между другото, тя си е купила хубави палта от Испания. Както и да е. Знаете ли, че Галилео Галилей е бил първият учен, който е използвал телескопа за астрономични наблюдения?

- Не ми дреме ни за телескопа, ни за микроскопа, даскале – отвърна Александър. – Пука ми само за бинокъла, с който зяпам г-жа Гърдиголямова, докато се преоблича вечер.

- Дебнеш учителката си! – възмути се г-н Многознаев. – Та това е осъдително и възмутително!

- Аре, аре, чак пък възмутително! – отвърна ученикът. – Плюс това не я дебна, а само я шпионирам. Тя, ако не искаше да я шпионирам, нямаше да се разсъблича вечер на вдигнати щори и запалена лампа.

- Ще я предупредя, така да знаеш – сърдито рече преподавателят. – Но трябва да продължим напред с уроците. Затова да се захващаме за работа. Днес искам да си поговорим за образа на Дон Кихот…

Г-н Многознаев обаче беше прекъснат от появата на една от ученичките от класа, която, между другото, бе облечена не по-малко вулгарно и от г-жа Гърдиголямова.

- Не ти ли е студено? – попита преподавателят.

- Не, що? – отвърна грубото девойче.

- Ами… - започна г-н Многознаев, - не е много възпитано човек да ходи толкова разсъблечен на училище. Ти си млада дама и трябва да избягваш подобно поведение.

- Аре, даскале, гледайте си Дон Кихота и не се обаждайте – отвърна ученичката и седна на мястото си, като не след дълго потъна в блещукащия свят на смартфона си.

- Добре, продължавам – примири се учителят. – Исках да си поговорим за образа на Дон Кихот, който всъщност е един трагичен персонаж, макар и на пръв поглед често да ни се струва комичен. Едно повърхностно четене би ни потопило изцяло в смешната страна на Дон Кихот, но ако вникнем дълбоко в творбата, ще разберем, че в нея всъщност има много повече, отколкото се вижда на пръв поглед.

- Е кое па е смешното у Дон Кихота? – с досада попита Атанас.

- Ами това са едни от най-запомнящите се сцени от творбата – отговори г-н Многознаев. – Например смешен е моментът, когато Дон Кихот помисля вятърните мелници за великани и ги напада ожесточено. Смешна е и сцената, в която Дон Кихот среща две проститутки и ги нарича “знатни девици”. Много е смешен и…

- Я, я, поспрете се малко! – прекъсна го Атанас. – “Проститутки” ли казахте? Много интересно. Я разкажете тази част.

- Е, то всъщност няма много за разказване – отвърна г-н Многознаев. – Нося ученическото издание на творбата. Ако искате, мога да Ви прочета тази част.

- Искаме, искаме – отвърнаха учениците.

- Добре, тогава ще Ви я прочета – рече г-н Многознаев и зачете вдъхновено.

  Няколко дни по-късно г-н Многознаев се разхождаше весело из училищните коридори. Настроението му беше прекрасно, защото беше петък и защото всичките му часове бяха приключили.  

Сърцето му обаче изведнъж се сви, тъй като чу зад себе си пронизващия глас на г-жа директорката:

- Многознаев, в кабинета ми! Веднага! Имаме гневни родители.

Преподавателят преглътна смутено и последва шефката си в нейния кабинет. Едва бяха затворили вратата, когато срещу г-н Многознаев се изпречи един гневен мъж, който кресна насреща му:

- Това ли е даскалът? Тоя ли ми развращава детенцето!?! Дайте на младежите разхайтени учители и пълна липса на правила, и резултатите ще са налице! Опа, това май вече се е случило!? – допълни мъжът, обръщайки погледа си към г-жа директорката.

- Моля Ви, г-н Глупашки, седнете – помоли го учтиво г-жа Алкохоликова.

След като страстите се поуталожиха, г-н Многознаев видя, че в кабинета имаше и две жени. Както разбра почти веднага, едната беше съпругата на крещящия мъж, а другата бе училищната психоложка, по чиито китки още личаха следите от скорошни срязвания.

- Г-н Многознаев – започна директорката, - получихме оплакване от Вас. Оплакване, което е изключително сериозно!

- Как да не е сериозно! – кресна г-жа Глупашка. – Тоя простак е говорил за проститутки пред невръстното ми момченце! Това е безобразие! Що за педагог сте Вие?

- Извинете, но за какво става въпрос? – попита смаяният г-н Многознаев.

- Вярно ли е, че сте говорили за проститутки пред непълнолетни ученици? – попита гопсихоложката. – И то под претекст, че обсъждате Дон Кихот?

- Ами… - започна г-н Многознаев. – Възможно е да съм споменал една сцена, в която Дон Кихот нарича две леки жени “знатни девици”, но тази част я има в ученическото издание и аз само следвам учебната програма.

- Учебната програма, Многознаев, предписва да се придържате към учебника! – изсъска г-жа Алкохоликова. – Във учебника говорили се за проститутки? Не! Значи Вие не сте се държали строго професионално, Многознаев! Много съм разочарована от Вас. То както е тръгнало, ще излезе, че би било по-добре, ако не правехте нищо в час. Особено имайки предвид начина, по който преподавате!

- Да, а сега ние как ще се оправяме с разстроената психика на нашия Александър? – попита г-н Глупашки.

- Не се тревожете, г-не – побърза да го успокои психоложката. – Александър може да поговори с мен, всичко ще бъде наред.

- Ще поговори, да! – продължи г-н Глупашки. – А с тоя тука кой ще поговори?

- С г-н Многознаев ще си поговорим сериозно в моите часове за консултация – отвърна психоложката. – Аз все пак трябва да се уверя, че той не е сексуален маниак, въпреки приказките за проститутките.

- Въобще не съм сексуален маниак! – отвърна г-н Многознаев. – Онази сцена я има в книгата. Какво да направя? Да не преподавам Дон Кихот ли?

- Ако свеждате Дон Кихот до оргии с проститутки, не, няма да преподавате! – озъби се насреща му г-жа Алкохоликова. – А сега сте свободен, г-н Многознаев, докато решим какво да правим с Вас. А ние, със семейство Глупашки и нашата мила психоложка, г-ца Среживенева, ще обсъдим психическите щети, които може да са се появили върху крехкото съзнание на - иначе добрия ученик – Алесксандър.

- Добре. Приятен ден – с достойнство отвърна г-н Многознаев, след което излезе от директорския кабинет и си тръгна към къщи с намерението да се напие.

- О, да, бебчо! Само така – шепнеше си под мустак Александър от 10а клас, докато шпионираше с бинокъла си г-жа Гърдиголямова.

- Проклет смартфон! – обади се до него Атанас. – Все не мога да я заснема бистро. Камерата не откарва чак дотам и се вижда само нек’ъв тъп силует.

- Нищо – отвърна Александър. – Важното е, че тази вечер беше с нови гащички. Хайде сега, да си вървим. Нашите мислят, че съм на вечерни уроци по пиано, та не бива да закъснявам.

- Добре, хайде. Кучката и без това си легна и загаси лампата – отвърна Атанас, а след това двамата се отправиха към домовете си.

       ПП: Историята е написана по действителни събития.

       ПС: Всички прилики с лица и действителни събития са съвсем нарочни.