11.02.2018 г., 22:35 ч.

Удивление 

  Проза » Писма
605 0 0

Ти си като лист, понесен от течението на реката...

 

     Минала си през много интересни места (начинания), разкрила си доста тайни (научила си много) и продължаваш да се носиш по безкрайното течение. 
     Колкото и да съм лишен от чувства, едва не се разплаках, четейки тия твои съобщения. Не съм и очаквал, че ще попадна на човек с толкова дълбоки познания и толково задълбочено мислене. Може би думите ми звучат като празни хвалебствия, но, това е самата истина... 

     Не мога да си обясня как толкова млада дама като теб е усвоила толкова много от скритото познание на света. Не мога да си обясня как имаш силата и решителността за всички свои начинания... не мога да си обясня как попаднах на човек, способен да развие богоподобие...

 

© Андрей Андреев Всички права запазени

Писмото е художествена измислица, изградено от стари съобщения, които съм пращал и известна доза въображение. Не е насочено към конкретен човек.

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??