Нощта нежно падна над града.Само лампите осветяваха самотните улички.Вятъра галеше листата на дърветата,полюшваше нежно малките тревички цветя.Да,тази нощ беше цяла идилия.В хармония бяха и природата и хората потънали в дълбок сън.Но някъде там далече се чуваха ударите на едно сърце.То биеше лудо,не спираше.А аз го чувствах толкова живо,може би защото знаех ,че след минути и то ще замре...
Да това беше моето разбито но все още живо сърце.То не беше в хармония с разума.Казваше направи го,а разумът точно обратното.Но вече нямах какво да губя,затова реших да послушам него.То което казваше всичко да свърши веднага,веднъж за винаги...ах,моето сърце..
В тъмнината проблясна острие.То беше студено,копнеещо да потъне в нечия плът.А аз държах това стоманено решение...до мен лежеше...ти.Защо го направи,защо ме нарани?Нима не знаеше че ще се разгневя...Но не,достаъчно чаках.Дойде момента.Поех си въздух,стиснах ножа и го забих дълбоко в твоето предателско сърце.Острието потъна нежно,тихо...кръвта с ...