Можете да не се чудите кой е тоя умник. За моята скромна персона иде реч. От малък родата като гракна срещу мен, „умник, та умник”! Каквото и да направех - майка, баща, баби, дядовци и населението в махалата свиваха устни по особен начин и процеждаха през зъби споменатото определение. Отраснах с това чувството, като за разнообразие понякога ми казваха „голям умник”.
И за да не съм голословен, ще дам един-два примера. Няма да дотягам. Първи пример. Когато бях по-малък, един ден заварих част от женската орда на семейството да вари сладко. Оцъклени срещу тавата, те току правеха някакви опити с капка от сладкото, като че забъркваха божията смес, от която да произлезе човечеството. Види се, че резултатите все им се виждаха окайващи, защото ордата почна да я избива на кавга. Когато се оттеглиха към кухнята, за да забъркат поредната доза курабии или нещо от тоя род, аз взех, та сложих нишесте в споменатия буламач, къкрещ в тавата. Само след пет минути то се сгъсти и не само това – така нарече ...