Мечето растеше само. Майка му беше убита от ловци. Научи се само да се грижи за себе си. Може би и това му помагаше, че често ходеше при един стар мечок. От него  научи как да намира храна и много други полезни неща от него научи.

Сега даже се грижеше за две съвсем малки мечета. Наистина, съвсем малки бяха. Не вървяха, а се търкаляха след него. Водеше ги на  полянка с много боровинки, или на друга с много малинки.

Хората бяха хванали майката на мечетата предния ден. С голяма мрежа я бяха хванали и отвели в близкото градче. Нашето мече беше проследило камиона. Чак до края на гората вървя. После дълго стоя и гледа. Виждаше  се площадът и къщите край него. Видя как камионът спря. Видя как поставиха мечката в клетка. Хората изчезнаха. Идваше нощта.

Мечетата бяха нахранени и си почиваха. Можеше да ги остави и да предприеме разследване. И тръгна.

Вървеше и се озърташе. Тихо се придвижваше напред. Стигна първите къщи. Знаеше, че вятърът духа в обратна посока. Кучетата нямаше да го усетят. Вече беше на площада. Не се виждаше никой. Видя клетката. Мушна се под нея. Мечката го усети и тихо изръмжа. Мечето също ù се обади. Може би се разбраха на техния език. Спомни си, как веднъж  помогна на едно лисиче, притиснато от дърво. Просто се беше мушнало под дървото и го беше повдигнало нагоре. Можеше и сега да опита. Имаше късмет. Клетката беше застлана с дъски. Опря гръб в едната и я повдигна. Тя се отмести. Повдигна и другата. Тук вече и мечката му помогна и скочи при него. Трябваше бързо да напуснат това място и го направиха. Скоро гората ги скри.

Всички в гората научиха за подвига на мечето. Малките мечета отново бяха с майка си.

Старият мечок беше много горд с малкия си приятел. Заведе го до най- големия мравуняк. Какъв деликатес за нашето мече. Какво признание за постъпката му.

Никой вече не му викаше - малко мече, а мечо. Или - умният мечо. Беше пораснал.