Умопомрачение
Това бе нощ като всяка друга, и въпреки това напълно различна и необикновена. Чувството за вълшебство, което се носеше из въздуха, беше осезаемо. Лежах в леглото си, без да мога да заспя. Горещият въздух, който влизаше през отворения прозорец, ме беше накарал да се отвия и сега усещах всеки полъх на вятъра по голата си кожа. Отвън долиташе сладникаво ухание на смокини, примесено с мириса на някакво цвете. Нощта беше тиха. Чуваха се само песните на щурците, както обичам да казвам – скърцаха с колелцата на количките си. Помислих си, че в такава нощ не трябва да се спи, може би затова сънят не идваше. Никога не съм била спонтанна, но сега реших да изляза навън. Просто така, без причина. Станах и се облякох. Знаех, че в действията ми няма логика, но въпреки това не размислих.
Навън нощта ми се стори още по-прелестна със тихата луна и заспалите улици. Нищо не нарушаваше покоя ми. Продължих да вървя в тъмнината. В далечината видях силует, който приближаваше бавно към мен. Очеви ...