Когато стигна задъхан до плажа, Прилепът откри, че нещо никак не е наред. Слънцето заслепяваше очите му - а той никак не беше добре със зрението, пясъкът изгаряше нозете му, а крилете не го слушаха. Нуждаеше се от влага, сумрак и подслон. Той мразеше да напуска пещерата си, но поканата която получи от Дърводелеца, да го навести в просторен крайморски замък бе повече от ласкателна. Работата беше там, че Прилепът никога не получаваше покани и сега изведнъж бе поканен на 405-тия рожден ден на Дърводелеца. Луксозно подвързана, позлатена. Много шик.
Прилепът нямаше представа кой е тоя Дърводелец дето толкова го уважава, че специално го кани на рождения си ден, но сърце не му даваше да пренебрегне подобно уважение.
И чак като измина целия този път осъзна, че адресът върху поканата е меко казано неточен. Пишеше просто „замък на плажа в близост до океана. Прекрасна гледка към необитаем остров“. И ето той се отзова именно на такова място, но дори не подозираше, че по света има много плажове кра ...