Урок #1 – научих се да се наслаждавам на собствената си компания.
Не бях самотна, дори напротив! Обаче изкривяването ми ме попита:
- Някой ден ще останеш сама, нали знаеш?
Реших, че е права, защото се страхувах да остана сама със себе си.
Започнах да оставам по често сама на сила, за да се науча да разговарям със себе си.
В началото разговорите не вървяха - изпитвах нужда да мълча. С времето, обаче, това се промени. Аз се превърнах в най-добрият си събеседник, въпреки че понякога не можех да се понасям..
- Нали знаеш, че не можеш да си позволиш тази загуба?
- Знам. - отговарях през сълзи.
- Тогава си налягай парцалите!
Ставах, избърсвах си сълзите, изпушвах няколко цигари и отново се завръщах в боя. Не можех да си позволя да се разочаровам от себе си, защото не можех да избягам от нея.
Постепенно споровете изчезнаха и вече знаех, че съм намерила подкрепата, от която толкова се нуждаех и търсех навсякъде.
Сега всяка сутрин и се усмихвам в огледалото, защото знам че тя също ще се усмихне.
© Провал Всички права запазени