13.09.2004 г., 23:46 ч.

Усмивката на Ангела 

  Проза
3097 0 4
56 мин за четене
Усмивката на Ангела
1
Странна тишина беше омагьосала града.Привидно животът кипеше ,но всъщност бе толкова тихо и мрачно в този прекрасен юлски ден.Слънцето изгаряше нежно лицата на минувачите,които сякаш не му обръщаха вниманиеи вървяха залисани от проблеми.Изведнъж ТО сякаш изчезна.Задуха хладен вятър,който носеше аромата на дъжд.Безспорно щеше да вали,но...странно-нямаше и облаче на небето.
Седейки в магазинчето си ,Виктор наблюдаваше лицата на хората отвън,но погледът му някак празен и безразличен се стрелваше безцелно ту към някое дете;ту към някоя бързаща жена.Чудешесе защо е толкова тихо и защо хората вървяха с видимо безгрижие след като всеки момент небето щеше да излее сълзите си.И изведнъж забеляза,че небосклона е по-бистър от вода и че слънцето безмилостно хвърля лъчите си.Какво му ставаше?Откъде му хрумна,че ще вали?Някакъв писък пред магазина разби и илюзията му за тишина.....
2
Много усилия костваха на Виктор да отвори това магазинче.Повечето банки му отказваха заем,затов ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Всички права запазени

Предложения
: ??:??