Жарко слънце вътре в мен... вали и дъжд.
Дъжд от хилядите провалени опити да останеш мой, да бъдеш себе си, да устоиш, да мразиш, да обичаш...
Провалени, да... и дъга няма да има. Не и този път.
Утре тръгвам... Тръгвам да намеря себе си. Изгубих се по пътя, а трудно дишам вече. Задръстих се с надежда. Заменям я сега с усмивки.
Утре тръгвам и няма да видиш ледени очи вече. Ще са жарки... и няма да вали.
Но тази вечер съм тук за последно. Истинска, искрена, наивна и обичаща... Такава, каквато никога не бях.
Вали...
... а е топло...
Кое ти помага да поемаш въздух?
© Ди Ейнджъл Всички права запазени