Събужда ме леденият звън на телефона! Сякаш знае, че навън валят бели спомени! Кой ден сме? Коя вечер мина снощи? С коя мисъл се будя? Не се ли умориха останалите да се гонят всеки сън с Нея, когато победителката е ясна всяко утро. Мисълта, която ме буди - мисълта за нея!
Сигурна в успеха си, пристигнала много преди останалите, ляга на празната страна на леглото ми. Облечена единствено в спомена за себе си. Тя носи ухание на нежност върху сатенените постели, напомнящи за голото ù тяло!