Най-трудни за въвеждане във владение са онези старите, които ми пращат от болницата. Били са в кома и изобщо не са наясно с новите технологии. Но винаги съм се справял, поне досега. Този последният обаче бе спал цели 70 години, което, както и да го погледне човек, си е сериозно предизвикателство.
Докато пътувахме към сградата, той само се пулеше невярващо през стъклото и цъкаше с език. Какво толкова го учудваше не знам, та нали и по негово време е имало петдесететажни небостъргачи. Да, може би автомобилите – сега те са без колела и на практика се плъзгат ниско над уличната настилка.
Ахна, когато изтривалката се размърда под краката му, дезинфектирайки подметките на обувките му.
– Няма страшно – уверих го аз. – Обикновено почистване.
– Гъдел ме е.
– Ето, приключи. – Потупах го по рамото и влязохме.
Първо му показах монитора. Важно бе да се научи да гледа телевизия и да ползва компютрите.
– Този монитор е от ново поколение – подхванах. – На практика образът се прожектира върху тънък слой ...