Пред мен лежи открехната стихосбирката с грижливо подбраното заглавие "Зрели небеса". Самото то събуди любопитството ми. А защо небесата следва да бъдат неречени "зрели"? Може би ви се струва прекомерно да разсъждавам над подобно заглавие, но именно тези опити за разсъждение ме отведоха до друго евентуално и тайнствено заглавие - "Крехки небеса". Но се запитах - допустимо и оправдано ли е подобно екстравагантно заглавие или би било поредната абракадабра с цел да се предизвика евентуалното любопитство на читателя. Търсейки логиката на това второ - странно заглавие, аз си припомних едно кратко стихотворение на гениалния унгарски поет Шандор Петьофи:
Летят мечтите като леки птици.
Високо над орлите те летят.
И чист и ясен е небесният им път.
Но грубата действителност тогава,
като жесток ловец се приближава
и стреля точно в крехката им плът!
Ето защо може да имаме и "Крехки небеса". Защото те са изтъкани от "крехката плът" на мечтите!
Като човек занимаващ се с наука зная, че когато трябва ...