В безсъница среднощна 2 . Пак не мога да заспя, поредна нощ ... И се връщам назад със спомените … За тях тъй благодарна съм, Господи ... Скъпи спомени прекрасни - опора ... Помагат ми днес във време тревожно, пълно с опасности, с беззаконие ... Моите най-близки и най-обични, един към друг с всеотдайност огромна - родителите, братята, така здраво в спомени подкрепят ме духовно. ..................................................................................................... Макар и Там, семейството ми родно с примера си, в мен вдъхва сили, бодрост ... Татко - с човечност, с добротата своя, майка ми – с работливост безподобна ... От съдбата събрани, нарочено ... И за тях най-ценният плод са децата в техния напрегнат, не лесен живот ... Кротко усмихнати, ала борбени, жизнерадостни, с морал отколешен... Двамата ми братя – с воля, мъжество, на нас с любов отдадени, грижовни, за другите все най-жертвоготовни ... .................................................................................................... И ме обзема чудно спокойствие ... Със свидните за мен, святи, образи – как ме стоплят безценните спомени ... Може би ще продължа отново моя разказ в рими, с безброй примери на роднини, близки от - моя корен ... Но сега май заспивам ... Слава Богу ...
ДораГеорг
© Дора Пежгорска Всички права запазени