В далечината се чувало гълчава. Тя се запътила натам. Спряла пред дървената врата, на която се четял надпис: "Мъжка утеха". Влязла вътре. Множество мъже били насядали около масите, на които чашите с червено и бяло вино замъглявали погледите им. Един от мъжете махнал с ръце към нея и я поканил да седне до него. Явно току-що беше дошъл и все още беше трезвен. Любовта се усмихнала и седнала. И тъй като човекът беше ù направил силно впечатление, тя решила да започне разговор с него.
- Ти ми се виждаш добър човек. А какво правиш в тази кръчма?
- Аз ли? Ами, животът ми е кахърен и реших да забравя всичко.
- Човече, можеш ли да ми кажеш какво разбираш под Добро?
- Добре ли е да убиват брат ти, да изнасилват сестра ти, да ограбват майка ти и баща ти, а най-сетне и теб? Къде е тук Доброто?
- Ти виждаш ли го къде е?
- Аз ли? Доброто е у добрия човек.
- А кой според теб е добър човек?
- За мен е този, който знае как да живее, за да му е добре.
- А, как трябва да живее?
- Ами, да си пие винцето и ...