Влязох в големия магазин. И зяпнах – сергии, стоки, хора…
Много хора. Тълпят се някъде, оглеждат, избират. А някои направо грабват първото попаднало им. И високо, уверено и внушително разправят – абе, какво да му търсиш и мислиш? Фирмата е позната, само качествени неща пуска на пазара, вярваме на чорбаджията й, защо да се губи време? Грабвай и плащай. После ще видиш какво си взел…
Обаче, аз съм скептичен реалист. Учен, та преучен от живота. Добре знам търговските трикове. И не вярвам на човек, чиято цел е да спечели. От мен…
Пък и не съм чак толкова будала като оня, дето се възмущавал от измамите. „Гледам – вика ми един – надпис „Жени“… Втурвам се с отворени обятия, пък то кенеф било…“
Аз си знам – от млад си знам. Когато обичах да водя предварително момичетата на кино. Дето се вика – око да пипне, ръка да види в тъмното…
А после как ме мамиха… И в училище, и в къщи, и по приятелски сбирки, и момичетата… Ох, тия жени! Дето си имат сложна класация на любовта дори. Първа любов, втора люб ...