Хубаво е в гьолчето. Приятно топла водичка, мека кал, плитко дъно, което дава възможност да се излегнеш, а те и пази, за да не потънеш. Цап-цап-цап... и малко плуване с опрени в дъното крака. А каква добра среда за обитаване е – пълно е с хипопотами, спортно-зеленикави жаби, късошиести и крякащи лебеди. И те се излежават в полезната за кожата тиня, любуват се на далечното небе и се чудят какви будали се носят там, далеч от сигурността и удобството, от подходящата храна и атмосфера.
Ей в такова гьолче ще да са живели прословутите хипопотами, за които разказва поучителната приказка. Лежал си единият, пускал мехурчета и с интерес проследявал пукането им. А другият го поканил да отскочат до съседния гьол и подплашат жабите. На което по-мъдрият отвърнал скептично, че за нищо на света не би отишъл да си губи времето с глупости. В гьола глупостите не са уважавани. Всичко е отмерено и отредено.
Ненапразно хората казват, че всяка жаба да си знае гьола. Това е девизът на гьоладжиите. И затова те ...