Първа част:

„Да нямаш други богове”

Беше прекрасен слънчев ден… някъде по света. Но там, където беше Хари Потър, беше нощ и то доста студена. Часът минаваше два след полунощ и някъде далеч на изток неделното слънце пътуваше към тях, но все още беше много далеч.

- Хари, сигурен ли си, че не си объркал мястото? – попита съпругата му Джини.

- Да, Джини. Инструкциите бяха много конкретни – мъгълският министър-председател искаше да се срещнем в гората до Статърфорд, близо до срутената църква, от страната на голямото дърво, по средата на светещия кръг, измагьосан в тревата. Както виждаш, всичко е тук.

- Все пак си мисля, че трябваше да се обадим в министерството на магията. Струва ми се странно мъгълският министър да ти праща писмо по сова.

В далечината се появи светлина от фарове и една кола се зададе в началото на пътя, водещ към срутената църква. Колата спря пред Хари и Джини. Беше голяма и черна. Една от вратите се отвори и едър мъж с черен костюм и тъмни очила слезе от колата:

- Семейство Потър? – попита той.

- Ние сме – отвърна Хари.

- Къде сте? – попита той. – Нищо не виждам с тия очила.

- Вие мъгълският министър-председател ли сте?

- Не, аз съм Лоренцо Гъзоти, председател на ватиканската агенция по вещерството. Господин Потър, католическата църква е в беда. Нуждаем се от вас.

- О, с радост бих помогнал, но имам среща с мъгълския министър-председател.

- Ние ви изпратихме совата, господин Потър. Преценихме обаче, че много по-бързо ще се отзовете на покана от правителството, отколкото от католическата църква. Не знаем какво е отношението ви към религията.

- Да - каза Хари. – Правилно сте постъпили.

- Хари - притеснено каза Джини. – Сигурен ли си, че е разумно да се качваш в кола с непознати?

- О, Джини - засмя се той. – Аз съм най-великият аврор на света. Какво би могло да ми се случи?

Хари влезе в колата, след кратко колебание жена му го последва. Лоренцо също се качи и колата потегли.

***

След около два часа пристигнаха в Лондон и колата спря пред един от най-луксозните хотели в града. Лоренцо Гъзоти ги заведе до една стая в хотела и им каза:

- Семейство Потър, влезте вътре и изчакайте човека, с когото трябва да говорите. Той ще ви обясни всичко.

Хари и Джини влязоха в стаята, а Лоренцо остана навън.

- Виждаш ли, Джини, какъв хубав хотел – каза Хари и разпери ръце, за да посочи цялата луксозна стая. – А ти си мислеше, че са измамници или нещо такова.

- Все още не разбирам, Хари, защо не се обърнаха към министерството на магията, а тайно опитаха да се свържат с теб?

- О, Джини – засмя се Хари и я целуна. – Понякога просто не разбираш нещата.

- А ти разбираш ли?

- Ами разбира се! Виж сега, всичко е ясно – църквата сигурно си има работа с някой много опасен магьосник, затова извикаха мен. Все пак аз победих Волдемор! Няма по-добър от мен, пък и мога да свърша работата, без да се разчува и да се оронва авторитета на църквата.

В този момент вратата се отвори и на прага застана един толкова изумителен човек, че и Хари, и Джини застинаха безмълвни.

Човекът беше висок колкото Хагрид, но докато приятелят им полувеликан изглеждаше едър и тромав, то човекът пред тях беше по-скоро… всъщност не мога да се сетя подходяща дума. Искам да кажа, че той сякаш изпълваше света, заемаше полагащото му се пространство. Човекът беше много силен и огромните му мускули личаха дори през голямата бяла роба, с която беше облечен. На главата си носеше голяма бяла шапка, под която гледаха дълбоките му като космоса очи, които сякаш съдържаха цялата мъдрост на човечеството. Този непознат мъж излъчваше власт и сила, с каквато двамата магьосници пред него не се бяха сблъсквали преди.

- Леле - беше единственото, което Хари успя да каже, а Джини беше останала без дъх пред великолепието на тази личност. Джини определено би пожелала да бъде с този човек, ако не беше влюбена в Хари. Всъщност Хари също щеше да пожелае да бъде с него, ако и той не беше влюбен в себе си.

- Здравейте – заговори мъжът с шапката и въпреки че гласът му беше дълбок и успокояващ като гласа на мълния в далечината, когато си с приятели у дома, двамата забелязаха, че той също е развълнуван да се срещне с тях.

- Хари Потър – спусна се той към Хари и хвана дланта му с двете си огромни ръце. – От години мечтая да се срещнем, господин Потър. Аз съм един от най-големите ви почитатели.

Той се обърна към Джини, пое ръката ù и я целуна, при което по цялото ù тяло сякаш плъзна слабо електричество, което накара сърцето ù да подскочи, а краката ù леко да се подкосят.

- Джини Уизли… о, съжалявам, Потър. Не се изненадвам, че Хари избра точно теб сред всички момичета в Хогуортс.

Джини се изчерви и се засмя.

Мъжът ги погледа още известно време, после сякаш се събуди от дълъг сън и каза:

- О, Шефе, колко съм глупав! Забравих да се представя. Моето име е Папа Краси, аз съм Папата. Тоест, аз съм главата на католическата църква. Мое е задължението да поддържам връзката между нашия свят и отвъдния.

- Важна задача – каза Хари.

- Така е, господин Потър. Между другото имате много поздрави от Сириус, от майка ви и от Снейп. Помолиха да Ви предам, че много Ви обичат. Освен Снейп, той Ви мрази.

- О, много се радвам… за съобщенията де, не се радвам, че Снейп ме мрази. А баща ми и Дъмбълдор нищо ли не казаха?

- Не съм говорил с тях наскоро. От доста време не съм слизал в ада.

- Господин Папа Краси… - започна да говори Джини, но Краси я прекъсна:

- Моля ви, наричайте ме просто Папа Краси.

- Добре, Папа Краси - продължи Джини. – Разбирам, че сте почитател на Хари Потър, както и половината свят, но все още не разбирам с какво той може да помогне на църквата ви.

- Дааа… - Краси се смръщи. – Това е доста трудна тема. Ще започна от началото.

В началото земята била пуста и неустроена, а Божият дух се носел над нея… и цъкал с език. Разбирате ли, Бог тъкмо бил унищожил предишното си творение – динозаврите, и сега се чудел с какво да ги замени. Така Бог създал хората.

И Бог им дал една чудесна градина и им казал, че от всичко, което земята ражда, могат да ядат. И Бог им дал още книжарница и кино и им казал, че каквото искат могат да четат и да гледат. И Бог им дал безплатен магазин и им казал, че каквото искат могат да си вземат от там, освен едно – Coca-Cola. Защото Напитката Той сам щял да им даде, когато са готови да я приемат.

Обаче една зла змия, творение на Сатана, изпълзяла от дупката си и написала книга. Тази змия се наричала Стефани Майер и  с книгата си тя започнала да трови умовете на хората и най-вече на женската част от тях.

И жените подлъгали мъжете.

„Ще построим кула – извикали те. - Ще построим кула, в която ще произвеждаме кока-кола.”

И така, те започнали да строят кулата и машините и да събират необходимите съставки. Но когато кулата-фабрика започнала да функционира, това, което излизало от машините, не било кока-кола, а пепси. То започнало да изкривява мислите им, хората се побъркали, разпръснали се и заговорили на различни езици. Но най-лошото било, че душите им, както и душите на всичките им наследници, били осъдени да горят в ада.

Бог обаче имал хитър план. Той издал закон, чрез който хората можели да се освободят от наказанието, ако принасят жертви за греховете си. Но тъй като жертвите били най-вече животни, много природозащитници се надигнали срещу Бог и дори си направили група във Фейсбук. Тогава Бог отменил жертвения закон, а Фейсбук проклел с много спам.

Законът бил подменен с нов – Заветът на Абсолютната Жертва. Според този закон трябвало да се принесе една единствена, абсолютно съвършена жертва, която да изчисти греховете на целия свят. И така, Бог жертвал своя единствен син – Исус Христос. Благодарение на него всички хора, които приемат името му в сърцата си, могат да отидат в рая. Или по-скоро можеха… досега.

Всичко вече се промени.

- Така ли? – възкликна Джини, заинтригувана от историята. – И какво се промени?

- Ами… единственото условие, за да е възможна Абсолютната Жертва, е жертвата да е някой, който никога не е извършил и един грях. Исус обаче съгреши и сега жертвата му вече не изкупва греховете на хората. Чували ли сте за Десетте Божи Заповеди? А знаете ли коя е първата от тях?

- Не убивай – веднага каза Хари.

- Не прелюбодействай – отговори Джини в същото време.

- Не, не. Джини, не прелюбодействай е твоята първа заповед – каза Хари.

- Да, и ти по-добре да я спазваш, за да не наруша заповедта за убийството – закани се съпругата му.

- Всъщност – намеси се и Папата, - първата заповед гласи: „Да нямаш други богове, освен Мен”, тоест Йехова, бащата на Исус.

- И това ли е заповедта, която Исус е нарушил? – попита Хари.

- Да, Хари Потър. Исус е станал член на някаква модерна секта и сега вече не може да е спасител на света.

- И какво общо има това с мен? – попита Хари.

- О, не – викна Джини. – Коя е сектата, Папа Краси?

В този момент вратата се отвори и в стаята влязоха трима мъже, облечени в костюми и със значки с герба на Ватикана, закачени на тях.

- Хари, трябва да си тръгваме – каза Джини и извади магическата си пръчка.

- Защо? – попита съпругът ù. – Какво става тук?

- Мисля, че се сещам към коя църква се е присъединил Исус.

- Да, Джини – каза Папата. – Исус стана член на църквата на Хари Потър.

- О, супер – каза Хари.

- Господин Потър – каза Папата с видимо съжаление. – Много ми е трудно, но трябва да изпълня дълга си като Папа и да защитя християнския свят. Миналата седмица беше свикан Велик Църковен Съвет, на който някои от най-великите умове на католическата църква дискутираха новия проблем. Повечето от тях са доста стари, така че въпросът имаше голямо значение за тях. Решихме, че на това трябва да бъде сложен край.

- Вцепе… - започна Джини, но един от мъжете в стаята реагира светкавично, измъкна магическа пръчка от вътрешната страна на сакото си и обезоръжи Джини с перфектно безсловесно заклинание. Пръчката ù прелетя през стаята и мъжът я улови. Останалите също измъкнаха пръчки, с изключение на Папа Краси.

- Уау! – извика Хари. – Аз мислех, че сте мъгъли.

- Аз съм мъгъл – каза Папата, - но Църквата си има добре развит екип от обучени магьосници. Още от средните векове вещерството е една от най-големите ни грижи.

- Обаче не разбрах – каза Хари и огледа стаята, - какво всъщност се случи?

- Те ще те убият, Хари! – извика Джини. – За да унищожат Църквата на Хари Потър и да отменят греха на Исус.

- Исус трябва да разбере, че не си Бог – каза им Папата.

- Ами аз ще му кажа – и Хари разтвори ръце, за да покаже колко е просто.

- Няма да стане – тъжно поклати глава Папата. – Единственият начин да победим „момчето, което оцеля” е да го убием. И да се погрижим този път да не възкръсне.

- И как ще го направите? – попита Хари.

- Ще те изгорим, разбира се – отвърна Краси, сякаш това е най-логичното нещо на света. – Тази вечер на площада във Ватикана.

- Е – каза Хари спокойно. – Не мога да допусна това.

Той бръкна в джоба на мантията си и извади своята пръчка толкова бързо, че ако не я беше изпуснал на земята, определено щеше да хване католическите магьосници неподготвени. Той обаче я изпусна и след едно „Опа”, което успя да каже, вече лежеше на земята, поразен от множество заклинания и здраво омотан с въжета, вериги и лейкопласт.

- Не – Джини се хвърли към пръчката на мъжа си, но един от католиците я върза с Инкарцерус.

- Много съжалявам, Хари Потър – каза Папа Краси и се приближи до завързаното му тяло. – Ако зависеше от мен, щяхме да постъпим по друг начин. Но няма как. Ще се погрижим да си изкарате възможно най-приятно в микробуса, докато пътуваме към Ватикана, понеже след това цяла вечност ще горите в огненото езеро.

Папата се обърна и излезе от стаята, като се наведе, за да не си удари главата в горния праг на вратата.

Католическите магьосници хванаха завързания Хари и го изнесоха от стаята. Остана само един, който изчака останалите да се отдалечат достатъчно, и след като получи разрешение по телефона, развърза Джини и ù върна пръчката.

Тя не се забави дори и миг, веднага обезоръжи и вцепени католика.

- Казвай къде отведоха мъжа ми? Във Ватикана ли? Магипортираха ли се? Откъде ще минат? – Джини почти беше забола пръчката си в носа му и крещеше, хвърляйки плюнки на всички страни като разлютен шотландски хвъркозвяр.

- Не знам, госпожо Потър. Не знам къде са.

- Как така не знаеш? Не ме лъжи!

- Не ви лъжа. Папата нареди никой да не ми казва нищо, за да не успеете да го изкопчите от мен. Знам само, че във Ватикана ще пристигнат чак утре вечерта, навреме за екзекуцията. Папа Краси е предвидил всичко. Той е гений!

Джини яростно извика, след това изпрати носоизвъртащо проклятие към човека, а той започна да крещи, докато носът му бавно се завърташе, трошеше се и пръскаше кръв навсякъде.

След малко Джини отмени проклятието, но човекът вече беше в безсъзнание.

***

Джини вървеше по тъмната лондонска улица в ранното неделно утро и се чудеше какво да прави. Първата ù идея беше да се свърже с брат си Пърси, министърът на магията. После обаче реши, че едва ли министерството може да направи нещо, преди Папата и Хари да пристигнат във Ватикана, освен да изпрати аврорите да търсят Хари, но тя не вярваше да успеят да хванат следите им. Единственият вариант беше да се организира магическа съпротива и вечерта магьосниците да нападнат Ватикана, за да освободят Хари, но Джини се беше убедила колко опитни и силни са служителите на църквата и се страхуваше, че няма да успеят да ги надвият, преди Хари да се превърне в пепел.

Изглежда нямаше от кого да потърси помощ. Освен ако…

Джини се огледа и над покривите на някакви къщи видя това, което търсеше. Висока камбанария, а над нея голям кръст. Джини се затича и влезе в църквата.

Помещението беше прашно и задушно. Нямаше никой, освен един монах, който обикаляше и оставяше някакви брошури по пейките в залата, вероятно подготвяйки я за неделното богослужение след няколко часа. Точно срещу Джини, закачен на стената, висеше Исус Христос, издялан от дърво. Той беше на своя кръст и гледаше празната църква с болка и обвинение в очите, а под него горяха свещи и осветяваха кльощавите му дървени крака.

Джини се запъти напред, мина покрай монаха, без дори да го погледне, и клекна пред олтара под пронизания от пироните Исус.

- Боже - започна да се моли тя. – Ти си единствената ми надежда сега. Моля те, нека тази чаша с горчив сок от торбест морков да подмине мъжа ми. Не позволявай да умре в мъки и да гори в ада.

- Той не те слуша – каза един тъжен глас над нея. Джини вдигна очи и видя монаха, който се беше приближил и я гледаше.

- Как може да говорите така? – попита Джини. – Та вие сте Негов служител.

- О, дете мое, аз изгубих вярата си много отдавна. Знаеш ли, когато бях млад, мечтаех да стана част от тази църква – най-великата църква на света. Всички ми се смееха и ми се подиграваха, освен един човек – сестра ми. Преди години получих вест. Сестра ми беше тежко болна и лекарите бяха сигурни, че ще умре. Аз обаче не губех надежда. Ден и нощ се молех на Бога. Възложих цялата си вяра в това…

Монахът сведе глава и по лекото потрепване на раменете му Джини заключи, че плаче.

- Тя не се възстанови, нали? – попита младата жена тихо.

- О, напротив – каза монахът. – Както беше легнала на смъртното си легло, изведнъж стана и каза, че се чувства по-добре. Лекарите бяха изумени – болестта беше изчезнала. Нарекоха го чудо.

- Но това е чудесно – каза Джини.

- Не, не е. Малко след като се излекува, един автобус прегази сестра ми и тя умря. Тогава разбрах, че няма Бог или ако има, то Той не слуша и не се интересува от хората.

- Какво правите в тази църква тогава?

Монахът вдигна рамене:

- Цял живот съм живял така. Беше ме страх да напусна. Нямаше къде другаде да ида. Сега обаче има.

И той ù подаде една от брошурите, които слагаше по пейките. Джини я погледна и ахна – на брошурата беше нарисуван Хари Потър, застанал на един хълм, а около него бяха насядали множество хора с наметала и островърхи шапки. На заден план се виждаше замъкът Хогуортс. Отгоре, с големи букви, беше написано: „Църквата на Хари Потър”, а отдолу: „Слава на момчето, което оцеля!”

Джини обърна брошурата. На гърба беше отпечатан адресът за събирания.

- Естествено! – викна Джини. – Как не се сетих веднага! Това е мястото, на което трябва да отида!

Тя извади магическата си пръчка и незабавно се магипортира.

Монахът се ококори срещу внезапно появилата се джинилипса пред него, а после каза:

- Брей, новата религия се приема доста по-добре от старата – и продължи да поставя брошури по пейките на църквата.

Следва продължение…