Към първа част.

Към втора част.

Трета част

„Не споменавай напразно името Господне”

Слънцето вече клонеше към залез, но се туткаше по небето, за да гледа какво става на площада във Ватикана. А там имаше голямо оживление.

- Стъпете тук, господин Потър – каза един дребен човечец с очила. Хари се подчини, стъпи на стълбичката и двама мъже го завързаха за кола, който беше поставен специално за екзекуцията му.

Папата обикаляше, размахваше огромните си ръце и даваше нареждания:

- По-внимателно, не искаме да тормозим Хари Потър повече, отколкото е необходимо. Донесете още дърва! Къде ми е шапката? Кой си ти?

Папата се беше блъснал в някакъв човек, натоварен с две големи чанти и раница. До него вървеше красива руса жена.

- Аз съм операторът – каза бутнатият и погледна ядосано земята, понеже го беше страх да гледа ядосано Папата.

- Аз пък съм репортерката от телевизия „БЛДЖВХС” – каза жената. – Това е най-голямата християнска телевизия в света.

- О, знам ви – каза Папата. – Вие сте онези, които обявиха, че католическата църква е проводник на злото и отваря пътя на антихриста, нали?

- Да! – зарадва се репортерката. – Това сте вие и това сме ние – и се усмихна чаровно.

- А защо сте тук? Имам предвид, нали мразите католическата църква и мен и всичко свързано с нас?

Репортерката се засмя:

- Така е, но не го приемайте лично, ние сме протестанти, обичаме да мразим. Обаче нищо на този свят не може да обедини християните така, както една хубава, кървава публична екзекуция… казал го е Мел Гибсън или някой друг. Но и изгаряне става.

- Ами, тогава настанете се където ви е удобно. До час-два започваме.

- Благодаря много, Папа Краси. Може ли обаче да ви помоля да изгоните мормоните, или поне да ги накарате да се преместят по-далеч?

- И мормоните ли са тук? Не го очаквах.

- Дошли са заради вечерта край огнището. Носят си наденички.

- Лоренцо – викна папата и Гъзоти дотича от първата част на разказа. – Помогни на тези хора с каквото имат нужда и после кажи на мормоните да се преместят.

Папата се отдалечи, а репортерката накара оператора да започне да си приготвя нещата и тръгна сред тълпата да види дали някой ще я познае.

- Мини от другата страна – каза Хари на оператора, който си сглобяваше апаратурата.

- От другата страна вятърът ще духа пушека към камерата и нищо няма да се вижда.

- Обаче от тази страна няма да ми се вижда белегът – бавно каза Хари, все едно обясняваше на малоумен.

- Така е – каза операторът и си почеса плешивото на главата.

- Знаеш ли какво – изведнъж каза Хари. – Подай ми пръчката, тя е в онзи куфар до бутилките с вода. Сложи ми я в ръката и аз ще направя предпазващо заклинание, за да спира вятъра.

- Можеш ли да направиш такова нещо? – изуми се операторът.

- Разбира се, аз съм Хари Потър, мога да направя каквото си пожелая, стига да имам пръчка. Нима не знаеш? Не си ли чел книгата за мен?

- Не! – каза операторът и гордо изпъчи рамене: - Аз съм евангелски християнин, чета само Библията!

- Ясно, ясно. Ще ми дадеш ли пръчката?

Операторът бръкна в куфара, извади пръчката и, след като се покатери по стълбичката, я мушна в ръката на Хари. Магьосникът замахна с нея, чу се изпращяване и вятърът около кладата утихна.

Хари върна пръчката на мъгъла, който обаче беше толкова изненадан, че не можа да помръдне от мястото си.

- Ти укроти стихията! – каза той.

- Така направих – усмихна се доволно Хари.

- Анди, Анди – развика се човекът и отиде да доведе репортерката. – Той току що укроти стихията, също както е направил Исус!

- Много си глупав – скара му се тя. - Не са ли те учили в неделното училище, че чудеса вече не стават? Не са ли ти казали, че в днешно време всичко, което изглежда като божие дело, всъщност е работа на Сатана?

- Казвали са ми… - тъжно потвърди той.

- Тогава върни тази дяволска клечка от където си я взел и си върши работата, ясно ли е?

- Ясно е, Анди – тихо каза той и с наведена глава започна да си приготвя апаратурата.

А доста далеч от Ватикана, Мишо обяви:

- Това беше всичко за днес, благодаря ви, че дойдохте на службата. Не бързайте да си тръгвате, защото Исус иска да обяви нещо.

Исус Христос, който седеше на първия ред в залата, остави своето копие от „Хари Потър” и се качи до Мишо зад амвона.

- Братя и сестри – каза той. – Дойде денят, който всички чакахме. Хари Потър, момчето, което оцеля, ще напусне тленното си тяло и ще заживее в сърцата ни. Ще може да е с нас по всяко време и да ни насочва по правите пътища. Ще ни дава съвети и насърчения.

- Слава на Хари Потър! – викнаха хората, а Джини, която седеше на последния ред изпръхтя презрително.

- Всички ние сме чували за великите подвизи на Хари, но днес ще можем да ги видим лично, защото уредих да бъдем откарани във Ватикана, специално за екзекуцията, а моят приятел, апостол Петър, дори ми даде специална покана, с която ще можем да влезем и да заемем по-предни места. Слава на Хари Потър!

- Слава! – викнаха хората, а Мишо, който много добре знаеше, че повечето са там заради Исус извика:

- Слава и на Исус Христос!

- Слава и на него! – отвърна паството.

Исус махна с ръка, засмя се и каза:

- Стига глупости. Хайде сега, побързайте и излезте навън. От там ще тръгнем, но нямаме много време.

Хората станаха и започнаха да се придвижват към изхода, само Джини се провираше между тях, за да стигне до амвона.

Мишо си подреждаше записките за проповедта, а Исус отбелязваше в една тетрадка кой е присъствал на службата.

- Много интересна проповед – каза той на Мишо.

- Благодаря, но хората повече харесаха твоята идея. Знаеш ли, четеш много хубаво.

- Това е талант, който се изгражда с много тренировки. Я, Джини!

Джини беше стигнала до тях.

- Това беше ужасно дълга служба – каза тя. – Сигурни ли сте, че Хари е още жив? Как ще стигнем във Ватикана навреме?

- Не се тревожи, Исус ще промисли – каза Мишо и тръгна между редовете, за да събира копията от „Хари Потър”, които бяха поставени почти на всяка седалка, за да има хората от какво да четат.

Джини се възползва от отсъствието му, за да говори с Исус:

- Слушай, Исусе, искам да поговорим.

- О, поласкан съм – каза Исус.

- Исусе, как може да се връзваш на Мишо?

- Какво искаш да кажеш?

- Ами тази църква, свещената му книга…

- не книга, а Книга* – поправи я исус.

- добре де, Книга. Наистина ли вярваш в тези неща?

- Разбира се, че не – каза Исус. – За толкова глупав ли ме мислиш?

Джини беше толкова изненадана, че не можа да проговори.

- Виж какво, Джини, знаеш кой съм аз, нали?

- Да, разбира се, ти си…

- Няма нужда да ми казваш – спря я Исус. – И аз го знам много добре. Работата е там, че ми омръзна. Цялата тази слава, всички искат да ми видят дупките, всички ме молят за някакви глупости и ме обвиняват са собствените си грешки. Даже ми приписват някои от делата на баща ми, а повярвай, някои от нещата, които е извършил, не са много хубави.

- Но това не е игра – викна Джини.

Мишо дотича бързо, за да види какво става.

- Джини, защо досаждаш на Исус Христос?

- Остави я, Мишо, отивай да си подреждаш книгите.

Мишо се поколеба, после се отдалечи, като понякога поглеждаше към Исус и Джини.

- Напротив, Джини – каза Исус и се усмихна. – Ела, седни.

Исус помогна на Джини да седне на един стол, след това сипа минерална вода в една чашка, щракна с пръсти и водата се превърна в Кока-Кола.

Джини пийна от колата и малко се поуспокои.

- Какво искаш да кажеш? Че Хари няма да умре?

- О, - Исус махна с ръка, за да покаже, че това няма значение. – Той ще умре в човешкия смисъл на думата, да, в това няма съмнение.

- Но…

- Но смъртта не съществува, Джини. Тя е само преходно състояние, което баща ми е създал, за да се забавляват хората в Рая.

- Да се забавляват? Със смъртта?

- Да, това е главното предназначение на смъртта – да е смешна.

- Но какво смешно има в смъртта?

- Как какво? Всичко! Крехкостта на тялото, кръвта, разложението, страданието на живите.

- И това е смешно?

- За някой, който е живял хилядолетия и годините минават като секунди е смешно, да. Най-вече заради значението, което всички му придават.

- Искам още кола – каза Джини и Исус ù превърна малко.

- Дори и така да е, - продължи тя, след като отпи от чашата, - предпочитам Хари да не умира.

- Знам – мило каза Исус. – Но не се тревожи, след 30 години и ти ще умреш и ще сте заедно.

- Ами изкуплението на греховете? Много хора ще отидат в ада.

- Не, няма – каза Исус. – Ад не съществува. Църквата си го е измислила, за да плаши хората.

- Но греха и другите неща?

- Е, грехът е реалност и той наистина отделя хората от баща ми, но и баща ми не е идиот, все намира начини да заобиколи правилата и да спаси хората.

- Значи католическата църква ще убие Хари напразно?

- Естествено, ти да не би да мислеше, че има смисъл?

- Защо тогава допускаш да се случва такова нещо?

- Защото това ще помогне на Църквата на Хари Потър. Пророчеството на Мишо ще се сбъдне и всички ще сме щастливи. След две-три години той ще си напише книгата и Хари ще стане новият Бог. Баща ми ще му признае жертвата, ще го постави на мое място и край на глупавите химни, безкрайните молитви и идиотските църкви.

Мишо дойде, при тях и седна на едно столче.

- За какво си говорите? – попита той.

Исус и Джини не казаха нищо, но това не стресна Мишо, понеже си беше свикнал да го игнорират, затова каза:

- Исусе, хората вече са навън, кога ще тръгваме?

- Ти тръгвай – каза Исус. – Ние с Джини идваме след теб.

Мишо стана, натъжен, че така го пренебрегват, и тръгна по пътеката между столовете. Исус и Джини тръгнаха след него.

- Джини – заговори Исус, докато бавно следваха Мишо към изхода. – Сигурно ме мразиш, че използвам съпруга ти по такъв начин.

Джини нищо не отговори.

- Болката ще е само временна – продължи да се оправдава Исус.

Вече бяха стигнали до изхода и излязоха навън. Пред църквата хората от паството се бяха подредили по тротоара и се оглаждаха за някакво превозно средство. Когато Исус излезе, бръкна в джоба на мантията си и извади малка книга. Този път не беше „Хари Потър” а джобно издание на Новия Завет. Исус отвори книгата и каза: „Готови сме.”

- Поръчах превоз – обясни на Джини, като видя изненадания й поглед.

След няколко секунди в безоблачното небе изтрещя мълния и десетина огнени колесници се спуснаха към земята, теглени от огнени коне. Първата колесница, която изглежда бе най-луксозна, спря пред Исус. Той помогна на Джини да се качи, след това също влезе и покани Мишо да дойде с тях.

Когато всички се бяха качили по колесниците, те полетяха и изчезнаха в небето.

А във Ватикана множеството желаещи да видят смъртта на Хари Потър беше неизброимо. Бяха дошли представители на всички християнски групи – православни, адвентисти, свидетели на Йехова и стотици членове на безбройните протестантски секти. Репортерката Анди се беше оказала права – нищо друго не може така да обедини християните.

Освен религиозните имаше и много застаряващи експерти и литературоведи, които виждаха в лицето на Хари най-големия си кошмар – млади хора, които обичат да четат. Сред тях, маскиран като две здрачанки, се спотайваше и Александър Драганов, щастлив, че фентъзито ще се върне в обичайното си състояние на шаблонност и посредственост.

В цялата тази суматоха, единствените, които не искаха смъртта на Хари Потър, бяха Сашо и Мистрес, дошли само за да видят най-сетне финала на разказа.

- Мисля, че е време да започваме, Папа Краси – каза Върховният Ватикански Отговорник по Екзекуциите.

- Да, само да кажа няколко неща на Хари.

Папа Краси се приближи до завързания Хари Потър и каза:

- Съжалявам, господин Потър, че такава трябваше да е първата и последна наша среща. Не знам дали това ще ви успокои, но ще направя всичко възможно да ви канонизираме за светец или нещо такова след смъртта ви.

-  Благодаря, Папа Краси – каза Хари.

- И знайте, че винаги ще имате един фен в мое лице. Помнете, че докато пламъците изгарят плътта ви и докато тялото ви се гърчи в адски болки, а лицето ви се разтапя под горящата коса, аз вътрешно ще страдам, заради смъртта ви.

- Благодаря, ще го имам предвид. А сега, бихте ли се дръпнали в страни, че журналистите искат да ме снимат.

- О, простете ми…

И Краси се дръпна, за да могат представителите на различни медии да снимат Хари преди смъртта му.

Изведнъж гръм изтрещя в притъмняващото небе. Към земята се спуснаха огнените колесници на Исус, натоварени с членовете на Църквата на Хари Потър. Вярващите на площада се разбягаха и повечето успяха да се измъкнат несмазани от колелата на колесниците, които се приземиха сред множеството.

- Какво става – викна Папата и се приближи към първата колесница, от която вече слизаха Исус, Мишо и Джини Потър.

- Краси, здравей! – викна Мишо и се ръкува с Папата.

- Папа Краси, как сте – попита Исус и също се ръкува с него.

- Д-добре съм, благодаря – каза зашеметен Краси. – На очаквах инспекция днес.

- Не, Краси – засмя се Исус, – не идвам по работа. Тук сме, за да гледаме екзекуцията на Хари Потър.

- О, така ли – Краси погледна към множеството последователи на Църквата на Хари Потър, които слизаха от колесниците. – Ами тук е малко претъпкано. Разбира се вие, уважаеми Господи, може да останете, както и госпожа Потър. Другите обаче…

- А аз? – попита Мишо.

- Съжалявам, Мишо, трябваше да дойдеш по-рано.

- Папа Краси, мисля, че всички ще останем – каза Исус и измъкна някакъв документ. – Имаме разрешително от апостол Петър, кмета на Ватикана.

- Е, в такъв случай – каза Краси, - ще трябва да изхвърлим литературните експерти. И без това няма да липсват на никого.

Краси бързо се разпореди и под вещото ръководство на Лоренцо Гъзоти книгоразбирачите и Александър Драганов бяха изхвърлени извън пределите на Ватикана, за да се освободи място за Мишо и неговата църква.

Джини обмисляше най-добрата стратегия за действие, но забеляза, че всички ватикански магьосници я следят с поглед, затова се отказа да прави каквото и да било.

- Ще се видим след 30 години, Хари – каза тя.

- Може и по-скоро – прошепна ù Исус. – Бих могъл да уредя някой тумор или катастрофа…

- Няма за къде да бързаме – прекъсна го Джини.

През това време Папа Краси се доближи до Хари Потър и заговори високо:

- Хари Потър, католическата църква и ц ялото небесно множество ви осъди на смърт чрез изгаряне и цяла вечност в ада, заради практикуване на магьосничество и подбуждане на хората към идолопоклонничество. Имаме подробно описание на сатанинските ви дела, описани на повече от 3600 страници.

- Не забравяйте и фенфикшъните – каза Хари.

- Не сме – отвърна Папата. – Просто повечето са толкова глупави, че не заслужават внимание.

- Ооо, аз пък обичам да ги чета – каза Хари.

- Донесете Пречистващия Огън! – нареди Папа Краси и Върховният Ватикански Огненосец тръгна към него с една запалена свещ.

- С властта, дадена ми от Светата Католическа Църква, самият Господ Бог и няколко други папи преди това, сега ще изпълня…

- СПРЕТЕ!!!!

Викна някой изведнъж и Краси за малко да изтърве свещта. Тълпата зяпачи се разтвори и между хората към кладата започнаха да се приближават двете най-уродливи същества след Мишо, които светът някога беше виждал – едното беше високо и слабо, облечено в черен костюм със закачена малка еврейска звезда на вратовръзката. Съществото беше плешиво, а на главата му се поклащаше нещо като гребен на петел. Носът му беше издължен като клюн, а горната челюст излизаше толкова напред, че ако някой погледнеше отдолу щеше да види небцето на съществото, дори когато беше със затворена уста. Ръцете на изрода стигаха почти до земята и бяха три, като никоя не излизаше от раменете.

Второто същество беше много ниско и дебело. Горната част на главата му беше огромна и уродливо сплескана като гъба. Няколко кичура руса коса се поклащаха на върха на „гъбата”. Ниското същество беше изгърбено и гърбицата се извисяваше половин метър над главата на нещото. Неговите ръце бяха само две, започващо от където трябва, но също като при другото бяха прекалено дълги и с много стави – ако желаеше то можеше да се обгърне два пъти с ръце.

- СПРЕТЕ!!!

Извика отново ниското същество, макар че никой не правеше нищо. Високото се засмя и засъска заплашително към хората.

- К-Кои сте вие? – попита Краси, смело и шумно преглъщайки страха си. - Не знаете ли, че нямате право да прекъсвате Божия наместник?

Високото същество изсъска към него и Краси така се стресна, че този път изпусна свещта, но тя беше изгаснала от страх.

- Ние сме братята Уорнър – каза ниското нещо с гъгнещ глас. – Дошли сме да приберем това, което ни принадлежи.

И съществото вдигна кривия си пръст към завързания Хари.

- Извинявам се, господа Уорнър, - намеси се Лоренцо Гъзоти, -  но в момента се извършва свещен ритуал на католическата църква. Когато Папата приключи ще може да ви обърне внимание.

Изведнъж високото същество изсъска и гребенът на главата му щръкна нагоре. То скочи върху Лоренцо и с няколко движения го разкъса на парчета.

- Хари Потър и всичко свързано с него принадлежи на нас – каза ниското същество Уорнър. – Включително и ти, Джини Уизли.

Джини тъкмо беше извадила магическата си пръчка, защото магьосниците на Папата се бяха разсеяли. Пръчката ù обаче отлетя право в ръката на ниския Уорнър.

- Вие нямате прави да правите нищо свързано с Хари Потър без нашето позволение – обясни то. – Какво ще спечелим ние от случващото се днес?

- Шанс за спасение – каза Папата. – Ако Хари Потър не умре и Църквата на Хари Потър не бъде унищожена, всички ще отидем в ада!

- ХАХАХА – засмя се уродливата твар, а на най-близкостоящите хора косите им побеляха от страх. Високият Уорнър също се смееше и от гребена на главата му изхвърчаха искри.

- Не виждам нищо смешно – сериозно каза Папата.

- Смешното е, господин Папа, че ние сме евреи – евреите не отиват в рая, така че ни е все едно какво ще стане с вашите души.

- Хас-Хас-Хас – засъскосмя се високия Уорнър.

- Все пак, - продължи брат му, - Църквата на Хари Потър също няма право да използва името му по никакъв начин. Всичката собственост на църквата вече е наша. Включително и тази книга.

и той посочи към Книгата** в ръката на мишо.

- не книга, а Книга – поптави го той.

- Глупости – викна Уорнър. – Ще бъде както аз казвам. Това е мое.

Той протегна дългата си ръка и издърпа книгата*** от Мишо. Страниците, които се бяха разкъсали по-рано, се разхвърчаха.

- Ха, тази книга е празна – каза Уорнър и я хвърли по Мишо. – Хайде, безделници, разотивайте се.

Натъжени хората започнаха да се разпръскват. Ниският Уорнър отиде до кладата, избута Папата настрани и развърза Хари, след което хвърли пръчката на Джини и тя я улови във въздуха.

- Следващия път, когато използвате Хари Потър без наше позволение, ще ви съдим – закани се той на Папата и Мишо. – Джини Уизли, ще си го намериш у вас, когато се прибереш.

След тези думи Уорнър хвана Хари за ръката и изчезна.

Високия брат изсъска за последно. На гърба му се появиха сиви ципести криле и той отлетя в настъпилата преди няколко минути нощ.

- Папа Краси, какво ще правим сега – шашкаше се Върховният Ватикански Експерт по Кризите.

- Нищо – каза Краси мрачен. – След като Църквата на Хари Потър вече не съществува, грехът на Исус е отменен и отново сме спасени в името му.

Папата и подчинените му се отправиха към папския дворец, за да гледат финала на поредното глупаво предаване по БТВ.

- Брей, трябва да направя и своето име запазена марка – каза Исус. – Мишо, благодаря ти за чудесното изживяване. Прекарах си страхотно в църквата, но сега ще си ходя. ЛИГА!

И Исус се възнесе в небесата.

- ЛИД Исусе – каза Мишо и седна на земята, сред разпилените страници от Свещената му книга. Вече нямаше почти никой на площада и Джини седна до него.

- Всичко завърши добре – каза Джини. – Поне не изгориха Хари, нали?

Мишо мълчеше.

- Съжалявам, че всичките ти последователи те напуснаха – каза му момичето.

- Винаги става така – отвърна Мишо и една сълза се търкулна по бузата му. – Като ми хрумне някоя добра идея винаги я провалям. Аз съм отвратителен и глупав човек. Абсолютен безнадежден боклук.

- Мишо…

- Ти не разбираш, защото не ме познаваш достатъчно добре. Ако беше прекарвала повече време с мен щеше да знаеш, че за нищо не ставам. Затова нямам приятели и никой не ме обича.

- Мишо…

- Джини, сигурно няма да повярваш, но книгата, която уж беше свещена, всъщност е празна. Никога не е била повече от това. Аз съм позор за всичко, което…

- Мишо, млъкни най-после! – викна му Джини. – Всичко, което каза, е истина – ти си отвратителен човек, заради теб Хари едва не умря и ако някой ден те видя отново, кълна се, ще те превърна в плужек, в лайно или по-лошо – в здрачанин до края на живота ти.

Като каза това Джини се изправи и се магипортира.

Появи се пред къщата в Годрикс Холоу и тихо влезе вътре. Както беше обещал ниският Уорнър, Хари беше в спалнята и сладко спеше.

Джини седна на леглото и си свали обувките, но беше толкова изморена, че реши да не се съблича повече, мушна се под завивките и заспа преди главата ù дори да е докоснала възглавницата.

*в изречението, където се споменава Книгата, само тя трябва да е с главна буква.

**в изречението, където се споменава Книгата, само тя трябва да е с главна буква.

***Вече е така, защото братята Уорнър казаха.