В името на розите
Тази вечер валеше като из ведро. Небето беше тъмно. И въпреки, че звездите не се виждаха - днес те светеха по - ярко от всякога. Сякаш природата, съдбата и вселената празнуваха цялата радост, изпитана някога от света! Но защо? - Защото те ги видяха, отново след 27 години. Видяха ги - въпреки дъжда, розите не увяхваха. Напротив, те разцъфтяваха и растяха на високо!
Днес света беше в хармония и мир със себе си - Може би защото те отново се срещнаха, за трети път след 27 години. Случи се така както и предишните два пъти. Първият път беше, когато бяха на 27 години, но нещо наречено „тя” ги раздели. Вторият път отново беше след 27 години, но те не бяха същите както преди, макар че за тях годините не бяха минали. Без да умрат те се родиха и отново преживяха детството си, отново бяха 27 годишни, но после също както преди - тя ги раздели.
Помислете си! Какво се случва?! Преродиха ли се?! Невъзможно е. Безразсъдно! Но за миг да предположим, че е възможно - как би могло човек д ...