28.11.2013 г., 16:47 ч.

В името на вдъхновението 

  Проза
1049 0 1
9 мин за четене
Идеята за Славейчето е заимствана от приказката на Оскар Уайлд "Славеят и розата"
Искаш да ти разкажа история. Каква? Трагедия? Няма проблем. Моят живот е трагедия. Или поне част от него. Искаш да ти разкажа тази част? Няма проблем. Слушай...
Преди всичко трябва да знаеш, че някои хора в живота ни са като проблясък на лунен лъч в светъл ден. Други спират само за миг, но оставят диря в сърцата ни. Времето няма значение, но после никога не можем да сме същите отново.
Наричаха ме Писателя. Твърде обичах миризмата на хартия и мастило, за да ме смята обществото за нормален, а и това че живеех заедно с едно славейче не ми носеше добра слава. Малката птичка беше вдъхновението ми. Песните й събираха буквите в думи, а думите в текст и толкова бях свикнал с нея, че мисълта да не ме събужда или приспива беше... ужасяваща. Въпреки всичко това, когато опираше до написването на достоверна лъжа, хубава реч или писмо, целящо примирие - търсеха мен, а аз бях твърде погълнат от своите листи, напоени с м ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мариян Кънчев Всички права запазени

Предложения
: ??:??