Пощипваш завивките в леглото. Излегнал си се и гледаш нагоре. С усмивка най-лесно се започва, ама сам на себе си да я дадеш е нарцистично. Завърташ пумпала на мислите и се наслаждаваш на грациозните движения. Високоскоростно изящество! А ако случайно някой те излъже, че думите имат край, ще го преметнеш, измисляйки нови. Ако изсипваш непрестанно предмети в бездънен чувал, можеш ли да го наречеш претъпкан?
Когато си сам, е най-задръстено. Има разстояние между колите пред и зад теб. Сякаш си в главоблъсканица, ама без главата. Някой псува, удря по волана, принуждава те да се движиш дори и в този момент на неспокойствие.
Моментна пауза, за да отхапеш от въздуха. Само че някак хаотично, защото ти е запушен носът. Хаос? Какво значи нещо да е „хаотично“? Винаги сам избираш, а дори и да сгрешиш, ръждивата вода също утолява жаждата. И в думата безпорядък има порядък. Въпрос на гледна точка. Има утайки, но има и утайки от компот от ягоди. Питаш как миришат първите? А как мирише в пързалката на МакДоналдс?
Едновременно ти се прави – и не ти се прави нещо. Вършиш го по нужда, не защото искаш, напрягаш се, но и ти е приятно. Що е то? Как е да си собственик на кенеф, в който всички се изхождат, а казанчето е извън строя? Извинявам се, исках да кажа собственик на символ на дефекализацията.
Съжалявам, че те засегнах, но аз слагам нещо във хладилника и като го отворя отново и го извадя – пак гори.
© Лъчезар Кочев Всички права запазени