Счупено ми е.
Това, което е в главата ми, душата ми го усеща в пъти по - силно.
Усещането е точно такова - "счупено".
Понякога е на парчета, точно, на каквито съм и аз.
Парчета, които е почти невъзможно да залепиш, но въпреки това има шанс да напаснеш.
Друг път счупеното е от онова ситното, сещаш ли се?
Когато ситно камъче падне от... 7ми етаж, например, върху предното стъкло на кола и го направи на сол.
Точно толкова счупено ми е в душата.
Опитвам се да събера "солта", но някак си повече се разпилява.
Колкото повече се опитвам да я събера, толкова по - ситна става и единствено разранява ръцете, които се опитват да поправят нещо, което е за изхвърляне.
Понякога (може би само понякога) счупеното не носи щастие, нито пък се лепи.
Някъде там (може би не толкова често) сме символ на търпение. ...