Обзема ме особено чувство през септември - сякаш носталгия по отминаващото лято. Но, вероятно е свързано и с началото на учебната година ... Спомням си моето детство и първите ученически години - макар бедно, за мен чудесно детство ... И моя незабравим първи час като учител - повече от вълнуващ ... Спомням си също и как бяха посрещанати първокласниците в празничния първи учебен ден, от учителката на моя син. Как горда бях, че момченцето ми прочете на глас заглавието на подарената му книжка. Справиха се и повечето деца. А, навярно, майките им пазят като мен, книжките от първата учителка. И вече гатанките в шареното книжле срича по-малката ми внучка, след голямата. Живот и здраве - приемствеността да продължава, с Божия благословия! ... Но моето необичайно чувство все тъй леко ме гложди. Със сигурност е и заради годините - летят, уви ... Все пак, някак ми е обидно да слушам за 'професионалното изхабяване' на учителите. Да, трудна е учителската професия, особено в днешно време, а и твърде бързо вече напредват технологиите ... Но - бих поспорила ... Може броят на годините да е важен, ала или си учител по душа, или не ставаш. Твърдя това, след много изпратени от мен випуски. А не само трудна е учителската професия, тя е и творческа ... И единствено ('публиката') учениците решават дали и кога учителят се е изхабил. Те са и мерило за неговата работа и ако го надминават, значи - тя е била успешна. А нали младите учители, също са възпитаници на по-старите си колеги ... Вярвам в успеха на достойните учители - свободни по дух, човечни, родолюбиви, с призвание. Без и с опит, млади или по-възрастни, /само/образоващи се ежедневно ... Както възрожденците - разпалващи в децата въображение и желание да четат, да знаят, провокиращи мисленето и творчеството ... За достойните учители - аплодисменти и цветя ! С Божия помощ да се множат, заедно с учениците - най-вече ... Дорагеорг
© Дора Пежгорска Всички права запазени