Господи!

Срещна ли я? Или още идва към теб?

Ще я познаеш! По бавните, тихи стъпки ще я познаеш и по топлия поглед. Ще я познаеш, сигурен съм. И ще пита за нас, такава си е. Кажи й, Господи, че ни липсва, че ни боли, но ще мине. И това ще мине, както тя казва.

Посрещни я подобаващо, Господи. Тя смирено реши да дойде при теб.

Повика я, нали, повика я без време? И тя предпочете Теб и близките, чакащи я на небето... липсвали са й навярно. А сега тя липсва на нас.

Даде ли й знак, Господи? Разбрали сте се нещичко набързо? Подрежда ни се малко по малко, но вече няма смисъл да се връщаме назад.

Липсва ми, Боже! Прегърни я от мен!

Сълзите не помагат, но текат. Избиват все още хаотично... Забравям, че е при тебе, Господи. И като се сетя, боли...

Такава си е тя! На никого не каза, изчака мирно сутринта и тръгна към теб... а да беше изчакала и мен за една последна милувка. Прави каквото си науми, Боже, да знаеш! Но и аз съм такъв. И ще я привиквам от време на време! Пускай я, Боже, моля те, поне за малко, в последните минути на някой сън. Да си кажем по някоя мила дума. Няма да й казвам, Боже, колко ме боли... само че съм здрав, добре и че всичко ще мине, и ще й обещая, че ще се видим пак. И прости ми, Боже, но ще си поплача тихо на сутринта. А всяка сълза, Боже, ще е целувка, прегръдка и милувка.

Обичам те, бабо! Завинаги!