syrcetoMIpla4e (Камелчето Първановска)
14 27
3.09.2007 г., 16:01 ч.

В прегръдката на смъртта 

  Проза
5.0 / 1
1189 0 1
1 мин за четене
И все пак дойде. Късно! Защо не се осъзна минута по-рано, щеше да спасиш един живот. Намери една празна стая, на пода лежеше шише от парфюм, разбито на парченца. Той си спомни този парфюм, спомни си усмивката на неговото момиче, когато и го беше подарил. Стаята беше опръскана с кръв. Какво се беше случило? Притеснен, отиде в нейната стая, следеше кървавата следа. Бравата беше изцапана с кръв, върху бялата врата ясно личаха големи капки. Кой се е наранил? Дали неговото момиче е добре? Беше дошъл да се извини. Да и обясни колко колко много е сгрешил и, че е осъзнал грешката си. А тя да го приеме пак в сърцето си. Беше дошъл за прошка. Отвори плахо вратата... Картината беше страшна. Тя лежеше на леглото си, облечена в старата му тениска, която той и беше дал да и напомня за него нощем. Кървавите следи го доведоха до леглото. Където лежеше неговата любима. Сядайки до нея, се изцапа с кръвта й! Кръв, пролята по негова вина.... А тя лежеше като заспала, с усмивка на лице стискаше с ръце близ ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Камелчето Първановска Всички права запазени

Предложения

Още произведения »