Прибираме се от читалището и виждам, че някои хора вече са се настанили по местата си около масите. Забелязвам Йосифова в целия си блясък, седи и се усмихва. Махвам ù с ръка и се отправям към сервитьорките:
- Занесете един Бейлиз на дамата в бяло от анонимен обожател.
Врътвам се и тръгвам да се качвам в номера си, за да си напудря носа или по-точно, за да си сменя тоалета, защото съм напълнила сака, сякаш ще отсъствам от дома цял месец. Сещам се нещо и се връщам.
- Все ме питаш в Откровения кога ще те черпя, е, аз съм тайният обожател, да не се чудиш. Обещах и изпълних, но да напишеш в сайта, че си държа на думата, щото всички мислят, че само лъжа.
- Добре, и аз обещавам.
И го изпълни, а аз мислех, че ще забрави.
Стоим с Мая пред огледалото, последни приготовления.
- Светле, ще ти призная нещо, аз съм анорексичка...
- Какви ги говориш па ти сега?! Ще ме убиеш направо.
- Какво, истина е. Аз като се погледна в огледалото и все се виждам дебела.
- А режеш ли си храната на много малки парч ...