Беше зима...снежинките нежно докосваха лицето ми.Полъха на вятъра, докосващ закъснелия ми пулс пронизваше пълните с студ и тишина улици.Мъртви души, забравени през времето изплуваха от спомените с грозните си смехове...обгръщаха и пленяваха слабата ми душа.
Сърца...нежни като цветя се молят за вечния си аромат,скачайки от светлината в тъмнината...А аз виждам всичко това в съзнанието си..сам като странстваща звезда в нощното небе.Очите ми,смутени търсят изход от този студ.Искам да намеря мъничко топлина...В тази мразовита,зимна нощ аз бродя по улицата с надеждата че ще възвърна загубеното....А всичко което искам е повече усмивки и топлота,докато гледам запотените от в камините огън прозорци на къщите,пълни със смях и радостни мигове.Ето ме...яздещ през тъмната нощ крилата на спомените от нейните целувки незабравими,вечни...летя,като отчаяна птица която търси бряг за малко почивка надяваща се да намери Рая.
От някаде дотича мъничко момиче...просещо за пари,за късче хляб.Усмихва се и казв ...